8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1490
гр.София, 25.11.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 689 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.11.2010г. по гр.д.№614 / 2010г., с което Окръжен съд Благоевград е уважил искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.33 ЗС и чл.124 ГПК и 108 ЗС.
Жалбоподателите – Л. И. И. и Д. С. Х. поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Правят оплакване и за недопустимост на постановеното решение.
Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е недопустимо м частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС. Поддържа също така, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците С. Х. М., А. Р., М. Р. и М. С., като наследници на починалата в хода на производството В. А. Р., Н. А. С., К. А. И., М. Л. И. и Е. С. М. в писмени становища поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване и по двете жалби.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 10.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 323/2009 г. по описа на РС Разлог, е прогласил за нищожна, като привидна, замяна, обективиран в нотариален акт № 151, том I, рег. № 2808, дело № 137/ 2008 г. по описа на нотариус М. при РС-Благоевград, по силата на която Л. И. лично и като пълномощник на Д. Х. е прехвърлила на [фирма], от собствените 8/24 идеални части – 1/24 идеална част от недвижими имоти, представляващи – недвижим имот в [населено място], с площ от 234 кв.м, и еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м., които идеални части са на обща стойност от 461,83лева, като в замяна на прехвърлените идеални части от описаните недвижими имоти [фирма] им е прехвърлил собствеността на движима вещ, представляваща телевизор на стойност 1749.17 лв., обявил е, че прикритата сделка е продажба, която е действителна и е допуснал В. Р., Н. С., К. И., М. И., С. М. и Е. М. да изкупят от Л. И. дела й в съсобствеността, представляваща 1/3 идеална част от описания по – горе имот и търговски обект “Бърза закуска”, общо за сумата 15 695,43 лева. Със същото решение е признато за установено, че собственици на 2/3 идеални части от процесните имоти са В. Р., Н. С., К. И., М. И., С. М. и Е. М. и е осъден [фирма] да и предаде собствеността на същите идеални части.
Съдът е приел за установено по делото, че ищците и жалбоподателката Л. И. са наследници на Л., А. и И. И.. Установено е било, че праводателите на страните по делото са придобили на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 142, т. І, рег. № 1527, дело № 166/ 30.12.1936 г. на Г. околийски съдия, от М. на земеделието и държавните имоти на РБ недвижим имот, представляващ парцел І, пл. № 3498, кв. 111 по плана на Г. Д., с площ от 224.12 кв. м. Приел за установено от удостоверение № 40/ 17.03.2003 г. на [община], че имотът, описан в цитирания нотариален акт № 142 е идентичен на Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.439 по КК на [населено място] от 2006 г. Установено е също така, че с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 190/2007г. на нотариус при РС Благоевград Лидия И. е призната за собственик на основание наследство и давност на 4/12 ( 1/3) идеална част от сграда, с предназначение „ жилищна сграда- еднофамилна”, с площ от 79.00 кв. м, находяща се в [населено място], построена в процесния имот с №04279.613.439. По –късно с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 5/2008г. последната е призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ едноетажна сграда, с предназначение „ сграда за обществено хранене”/”Бърза закуска/, с площ от 30 кв.м., попадаща също в спорния парцел, като към този момент тя е била в брак с Д. Х.. Установено е също така, че за същата сграда е издаден акт за узаконяване № 50/ 19.02.2003 г. на [община], съобразно който тя представлява търговски обект „ Бърза закуска” и е разрешено ползването на обекта от инвеститора Л. И..
Прието е, че с договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 151/2008г. на нотариус при РС Благоевград Лидия И. лично и в качеството си на пълномощник на Д. Х., е прехвърлила на [фирма], от собствените 8/24 идеални части 1/24 идеална част от недвижими имоти, представляващи недвижим имот, с идентификатор № 04279.613.439 по КК на [населено място] за 2006 г., целият с площ от 234 кв.м, недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № 04279.613.439.1 по КК на [населено място] за 2006 г., с предназначение еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м., като в замяна на прехвърлените идеални части от описаните недвижими имоти, [фирма] е прехвърлил на Л. И. и Д. Х. собствеността на движима вещ, представляваща телевизор, марка С., модел K.-40S2510, със сериен номер S., като стойността на описаната движима вещ е в размер на 1749.17 лв. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 152/2008г., Л. И. лично и като пълномощник на Д. Х. е продала на [фирма], собствените си 7/24 идеална част от същите недвижими имоти, като за първия имот продажната цена е 4206,3 лв., а за втория имот цената е 8555,30 лв. В цитирания нотариален акт е обективирана и продажба, с която Л. И. лично и като пълномощник на Д. Х., е продала на [фирма], собствения си недвижим имот, представляващ едноетажна сграда, с предназначение „ сграда за обществено хранене”, с площ от 30 кв.м., която сграда по акт за узаконяване представлява търговски обект „Бърза закуска”, за сумата в размер на 3556,90 лв.
При тези данни съдът е приел, че договорът за замяна е нищожен като симулативен, но че същият прикрива договор за покупко- продажба, който е действителен. За този си извод изложил съображения, че привидна е тази сделка, при която е налице взаимно съгласие на съконтрахентите, че не желаят правното действие на външно обективираните волеизявления, т.е. налице е съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Приел, че симулацията в случая е относителна, тъй като привидното основание – договора за замяна, прикрива действителното – договор за продажба. Договарящите са се споразумели да прикрият действителната сделка с друга, привидна, като постигнали съгласие по всички съществени клаузи както на действителната, прикритата- продажбата, като са уговорили цена за дела на продавачите в размер на 1749,17 лв. ( цената на заменената вещ), така и на прикриващата, симулативната сделка, замяната, което е обективирано в нотариален акт като форма и съдържание, отразено в последния. Приел е, че се е целяло от страните по сделките да заобиколят задължението на съсобственика Л. И. по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗС и са прикрили продажбата със замяна, която сделка преодолява забраната.
Съдът е приел за основателен и предявения иск по чл. 33, ал. 1 ЗС. Прието е , че по делото не се съдържали писмени доказателства ( изискване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС за вида доказателствено средство), от които да се установи, че преди продажбата продавачите – Л. И. и Д. Х. са предложили на ищците да изкупят дела им и че предложението е направено при същите условия, при които впоследствие е сключена сделката. След като ищците не са били поканени да изкупят дела на продавачите и поради това изобщо не са знаели за сделката ( тъй като продажбата е прикрита с договор за замяна), двумесечният срок започва да тече от момента на узнаването, че продажбата, респективно замяната, е извършена, а не от момента на сключване на договора с третото лице, поради което съдът е приел, че искът е предявен и в рамките на този срок – два месеца от узнаването и е процесуално допустим. Изложени са съображения, че при безспорно установените по делото факти, че е налице съсобственост върху спорните имоти, предмет на сделка за покупко- продажба, прилипсата на писмено предложение до останалите съсобственици или на някой от тях, да изкупят частта на съсобственика – продавач при условията, при които е извършена продажбата на третото лице, то този иск се явява основателен и уважил същия.
По отношение на предявените при условието на обективно и субективно съединяване положителен установителен иск и ревандикационният иск досежно описаните недвижими имоти съдът е приел, че те са обуславящи иска за изкупуване, поради което съдът се е произнесъл първо по тях, като ги е уважил до размер на 2/3 идеални части. Съдът е приел, че ищците по силата на наследственото правоприемство ( по аргумент от чл. 5, ал. 1 и 9, ал. 1 от Закона за наследството) получават 2/3 идеални части от от дворното място, ведно с 2/3 идеални части от построената в него сграда, с предназначение „ жилищна сграда-еднофамилна” и “сграда за обществено хранене”. По отношение предявеният ревандикационен иск приел, че същият е основателен. Изложил е съображения за това, че че съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Прието е, че в разглеждания случай, поради наследствено правоприемство е настъпила съсобственост върху имота, като при съсобственост, всеки съсобственик е владелец на своята част и държател на частта на останалите съсобственици. Изложени са съображения, че за да има надлежно упражняване на давностно владение спрямо съсобствениците от ответника, е необходимо манифистиране на такива действия спрямо останалите съсобственици, които явно показват намерение, че свои веща като своя, а не е достатъчно в случая само упражняване на фактическа власт, тъй като по силата на закона съсобственика е държател на дела на останалите съсобственици. Прието е, че по делото не е установено владение на спорните 2/3 идеални част от процесния имот от Л. И., поради което тя не се легитимира като изключителен собственик на имота на оригинерно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност. Прието е че, доказателствата по делото не установяват настъпването на юридически факти, относими към фактическия състав на разпоредбата на чл. 79 ЗС, а при оспорване на констативния нотариален акт именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. Предявеният ревандикационен иск е уважен само досежно полагащите се обем права на ищците – 2/3идеални части.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Л. И. и Д. Х. поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен процесуалния въпрос изменение на за възможността да се допусне изменение на иск след първото по делото заседание – от отрицателен установителен в положитилен иск и материалноправните въпроси за ролята на “обратното” писмо при разкриване на симулацията, както и въпросът за това коя е “действителнат цена” с оглед приложението разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС. Представят решения на състави на ВКС неотносими към поставените за разглеждане въпроси, както и решение от 02.02.1994г. по гр.д.№2018/1992г. ВКС, в което е прието, че следва да се изплати продажната цена при уважаване на иск по чл.33, ал.2 ЗС, решение от 29.05.2009г. по гр.д.№1231/2008г. на ВКС, в което е прието, че съсобственик има право да изкупи идеална част от недвижим имот на основаниие чл.33, ал.2 ЗС, когато той е предмет на сделка продажба, решение от 30.06.1999г. по гр.д.№253/1999г. на ВКС, в което е прието, че доказването на симулацията става с писмени доказателства по чл.134 ГПК/отм./ или чрез “обратен документ”. Поддържат също така, че обжалваното решение е недопустимо.
Жалбоподателят [фирма] в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че съдът е постановил недопустим съдебен акт като се е произнесъл по непредявени иск и в противоречие с практиката на ВКС се е произнесал по процесуален въпрос – за задължението на съда да следи за наличие на правен интерес от търсена защита с иск по чл.124 ГПК и материалноправни въпроси за това съставлява ли основание за нищожност на сделката неспазване разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС от продавач- съсобственик, както и нищожна като привидна ли е сделка, сключена при заобикаляне на закона. Представя решения на състави на ВКС, в които се дава отговор на въпроси касаещи прогласяване нищожност на сделки като заобикалящи закона или симулативни такива, като различни основания за недействителност на сделките, а не като единно такова. Представя и решение №144 от 01.12.1955г. по гр.д.№100/1955г. ОСГК, в което е прието, че действителната цена се заплаща от изкупвача.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по поставените от жалбоподателя [фирма] въпроси за разграничението между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка с оглед точното прилагане на чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 14.07.2010г. по гр.д.№621/2009г. ІVг.о. на ВКС и решение от 09.05.2011г. по гр.д.№1207/2010г. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението само в частта, с която съдът е прогласил за нищожна, като привидна, замяна, обективиран в нотариален акт № 151, том I, рег. № 2808, дело № 137/ 2008 г. по описа на нотариус М. при РС-Благоевград, обявил е, че прикритата сделка е продажба, която е действителна и е допуснал В. Р., Н. С., К. И., М. И., С. М. и Е. М. да изкупят от Л. И. дела й в съсобствеността, представляваща 1/3 идеална част от описания по – горе имот и търговски обект “Бърза закуска”, общо за сумата 15 695,43 лева.
По останалите въпроси поставени от жалбоподателят [фирма] и тези на жалбоподателите Л. И. и Д. Х. настоящия състав намира, че същите не са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда, нито са подготвили формирането силата на присъдено нещо по предмета на спора по исковете с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.33 ЗС и чл.124 ГПК и 108 ЗС. Настоящия състав не намира, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, както твърдят жалбоподателите.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
допуска касационно обжалване на решение от 09.11.2010г. по гр.д.№614/ 2010г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.33 ЗС, по жалба на [фирма], на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 380 лева от [фирма], за което да му се съобщи.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.11.2010г. по гр.д.№614/ 2010г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.124 ГПК и 108 ЗС, по жалби на [фирма], Л. И. И. и Д. С. Х., на основание чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: