О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 11.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2048 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10168 от 24.09.2015 г. на Н. М. Н., чрез адвокат Н. М. от АК-Р., срещу определение № 138/29.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1106/2015 г. на Върховния касационен съд, ІІ гр.о., с което е изменено определение № 76/24.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1106/2015 год. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на Г. П. К. от [населено място], като намалява същите от 800 лева на 200 лева и е оставена без уважение молбата на Н. М. Н. за изменение в останалата му част относно присъдените разноски на А. П. К..
В частната жалба се поддържа, че определението е „неправомерно“, необосновано, постановено в нарушение на европейското законодателство и при непълнота на доказателствата. Изложени са съображения, че присъдените разноски не се дължат, тъй като адвокат В. В. също е ответник по делото и защитава своите права, с оглед на което не следва да й се присъжда адвокатско възнаграждение. Отделно се твърди, че не е проведен „публичен процес“, поради което иска прогласяване нищожността на обжалваното определение, а съдът да отправи преюдициално запитване до С. на Е. съюз във връзка с тълкуването на чл.47 от Х. за основните права в Е. съюз, по формулирани 12 въпроса.
Ответниците по частната жалба Г. П. К. и В. А. В. са подали писмен отговор, в който оспорват доводите и считат, че определението на ВКС, ІІ г.о. е правилно и следва да се потвърди.
Ответникът по частната жалба А. П. К., чрез адвокат Н. В. от АК-София, също е подал писмен отговор с доводи за неоснователност, като претендира и разноски в производството.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че обжалваното определение е постановено от друг тричленен състав на ВКС по чл.248, ал.1 ГПК, поради което подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, с оглед на което е редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С определение по чл.248, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, ІІ г.о. приема за основателно възражението на Н. М. Н. чрез адвокат Н. М. за прекомерност на заплатеното от ответника Г. К. адвокатско възнаграждение, на основание по чл.78, ал.5 ГПК и го намалява, но оставя без уважение искането в останалата част по отношение на А. К., тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е в рамките на предвидения от закона минимален размер.
Обжалваното определение на ВКС, ІІ г.о. е правилно и следва да се потвърди. Във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски – чл.81 ГПК. В частното производство по обжалване на въззивно определение, с което се потвърждава преграждащото определение на първата инстанция, съгласно чл.276, ал.1 ГПК, на ответниците се изпраща препис от частната жалба с възможност да изразят становище по допустимостта и правилността на атакувания съдебния акт, както и да поискат направените от тях разноски при прекратяване на делото. В случая, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, присъдените на Г. П. К. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по частната жалба срещу преграждащо определение на съда, правилно са определени в минималния размер от 200 лева, съгласно чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,, при съобразяване на указанията в т.3 от ТР № 6 по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Отхвърлянето на молбата за изменение на разноските в останалата част също е правилно, тъй като не са били налице предпоставките за уважаване на възражението за прекомерност по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника А. П. К. – същото е в рамките на посочения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер. Не могат да бъдат споделени доводите за недължимост на адвокатското възнаграждение на адвокат В. В., която също е ответник в производството, тъй като съдът не е присъдил възнаграждение за нейната защита, а за защитата на ответник, когото е представлявала с надлежно пълномощно по делото.
Съображенията на частния жалбоподател, че не е проведен „публичен процес“ също са неоснователни, тъй като допустимостта на иска се определя от наличието или липсата на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване правото на иск, за които всеки съд, сезиран с молба за защита и съдействие по чл.2 ГПК е длъжен да следи служебно, независимо от становището на страните. При липса на предпоставките по Глава петдесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, не е основателно и искането за отправяне на преюдициално запитване до С. на Е. общности.
Направеното от А. П. К. искане в отговора на частната жалба да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като такива не се дължат, когато съдът се произнася в производството по оспорване на присъдените разноски по чл.78 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 138 от 29.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1106/2015 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.