2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 1462 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба вх. № 2385/08.02.2019 г. на Б. И. И. чрез адвокат Р. Б. от АК-М. срещу определение № 305/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 6209/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу отказа на Окръжен съд Монтана да го освободи от внасянето на държавни такси по частните му жалби против негово определение от 11.09.2018 г. В частната жалба се поддържа, че съдът не е изискал доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, а е ползвал информация от декларацията на молителя по друга негова молба за освобождаване от дължимата такса по обжалването на друг акт по делото, във връзка с което поставя въпроса, дали действията на съда са правилни, като счита че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, а именно да се посочи обуславящ изхода по делото правен въпрос, по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В случая, жалбоподателят чрез своя пълномощник е повдигнал въпроса за правилността на определението на Окръжен съд Монтана, с което му е отказана правна помощ, но този съдебен акт не е предмет на обжалване пред настоящия състав на Върховния касационен съд, поради което въпросът е неотносим. С обжалваното определение на Софийския апелативен съд се оставя без уважение частната му жалба срещу отказ на Окръжен съд Монтана да го освободи от внасянето на държавни такси по частните жалби, като е приел, че данните в представените декларации от 04.09.2018 г. по същото дело обуславят извод, че заплащането на дължимите такси в размер на общо 30 лева няма да затрудни значително Б. И. И. /представляван от адвокат Р. Б./ поради липсата на достатъчно средства.
Отделно от изложеното, касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като съгласно установената съдебна практика на Върховния касационен съд, в производството по молба за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето, винаги е съобразена с данните по делото за материалните възможности да бъдат заплатени съдебните разноски. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Когато от съвкупната преценка на ангажираните доказателства за имущественото и семейно положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава доходи и имущество, което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че това лице няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. В случая, съдът не се е отклонил от съдебната практика на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 305 от 29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 6209/2018 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.