1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
София, 13.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2971 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр.§ 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.с. РБ срещу въззивно решение № 1037 от 17.02.2017 г. по гр.д. № 12563/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 03.06.2015 г. по гр.д. № 11545/2015 г. на Софийски районен съд за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 02/15.01.2015 г., за уволнението на И. Г. К., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „главен експертен сътрудник” в дирекция „Законодателна дейност”, отдел „Законодателни референти” в Народното събрание на Република България, както и за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 4037,13 лева, за времето от 15.01.2015 г. до 20.05.2015 г. със законната лихва от 21.05.2015 г. до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се подържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ТР № 3/16.01.2012 по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Г. К. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите на касатора и счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „главен експертен сътрудник” в дирекция „Законодателна дейност” по трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 02/15.01.2015 г. на главния секретар на Н.с., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Според съда, не се оспорва законността на взетото решение за съкращаване на една щатна бройка, считано от 16.01.2015 г., със заповед на председателя на Н.с., но работодателят не е извършил подбор по чл.329 ал.1 КТ между ищеца и служителите, заемащи длъжността „старши експертен сътрудник” в същата дирекция, съгласно разписанията от 15.12.2014 г. и 16.01.2015 г., чиито трудови функции са сходни с тези на съкратената длъжност, поради което уволнението е незаконно, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/10.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед дадените разяснения в цитираното тълкувателно решение, на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване се преценява от Върховния касационен съд само с оглед на конкретните правни разрешения обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая, решаващият извод на въззивния съд, че работодателят не е спазил изискванията на чл.329, ал.1 КТ за провеждане на подбор, без да съобрази, че трудовите функции на длъжността „старши експертен сътрудник” в дирекция „Законодателна дейност”, съгласно щатните разписания от 15.12.2014 г. и 16.01.2015 г., са сходни с тези на съкратената длъжност „главен експертен сътрудник”, заемана от ищеца, което е достатъчно основание уволнението да бъде отменено като незаконно, е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, според която, когато в едно организационно и икономически обособено поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение се провежда съкращение на щата, с което се намалява броя на заемащите определена длъжност, работодателят е длъжен да извърши подбор между всички изпълняващи такава или несъществено отличаваща се трудова функция.
При тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, касаторът не е поставил правен въпрос, а е повторил съображенията в касационната жалба за неправилност на изводите, че подборът по чл.329, ал.1 КТ е задължителен за работодателя, въпреки че съкратената длъжност е една единствена щатна бройка, което противоречи на практиката на Върховния касационен съд в ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Тези оплаквания са конкретни, но имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда по съществото на спора и поради това не могат да обосноват допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, сами по себе си, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като не е изведен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допускане до касация, според дадените указания в т.1 на тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1037 от 17.02.2017 г. по гр.д. № 12563/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.