О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1015
София, 02.11. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1423 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. г. „З.“, [населено място], представлявана от директора З. С. Г., чрез адвокат К. А.-Г. от АК-М., срещу въззивно решение от 09.12.2016 г. по в.гр.д. № 349/2016 г. на Окръжен съд Монтана, с което се отменя решение от 21.09.2016 г. по гр.д. № 1187/2016 г. на Районен съд Монтана и са уважени предявените искове за признаване на незаконна и отмяна на З. № 61/07.04.2016 г. за уволнението на Л. П. Х., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “детегледачка в яслена група”, както и за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева, за оставането без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства, след като изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл.236, ал.2 ГПК; 2. Длъжен ли е работодателят да поиска мнение на Т. и ИТ за закрила при условията на чл.333, ал.1, т.3 КТ, когато работника/служителя умишлено е въвел в заблуждение работодателя, че не страда от заболяване по Н. № 5/1987 г., респективно не е декларирал такова обстоятелство. Възможно ли е недекларирането на заболяване по Н. № 5/1987 г. от страна на работника или служителя да вмени задължение на работодателя да проведе процедурата по закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ; 3. Преодоляна ли е закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ, когато работодателят е поискал и получил мнение на Т. във връзка с представено ЕР на Т. и придружаващи го документи – 2 броя епикризи (поискани и предоставени от ищцата и приети по делото като доказателства), като дадените предварително разрешение на ИТ и мнение на Т. се отнасят за заболяване на ищцата, включено в Н. № 5/1987 г. – исхимична болест на сърцето и това е една от диагнозите на ЕР на Т., с която тя е трудоустроена; 4. Допустимо ли е въззивният съд да уважи исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въз основа на факти, които не са заявени с исковата молба по делото. Изложени са съображения, че въпросите са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по третия от въпросите се поддържа, че произнасянето ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Л. П. Х., чрез адвокат М. М. от АК-М., е подала писмен отговор, в който излага становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество, че доводите в касационната жалба са неоснователни и претендира разноски в касационното производство.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят е открил процедура по съкращаване на помощния персонал в О. „З.“, като е поискал от работниците в определен срок да попълнят анкетен лист за това дали са трудоустроени и дали страдат от болестите по Н. № 5/1987 г. на М.. Съдът е установил, че ищцата е попълнила коректно анкетния лист и не е въвела работодателя умишлено в заблуждение, тъй като е посочила, че е трудоустроена. Според мотивите на въззивната инстанция, в представеното ЕР № 3640/05.11.2015 г. е посочено като общо заболяване И. С. /исхемична болест на сърцето/, с оглед на което работодателят е бил известен за заболяването й, а след като предварително даденото мнение на Т. и разрешение от инспекцията по труда не се отнасят за това заболяване, закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ не е преодоляна, поради което уволнението е незаконно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Първият процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но е решен не в противоречие, а в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, в която се приема, че съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, които имат значение за правилното решаване на спора. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, въззивният съд е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, становищата и доводите на страните и въз основа на тях е формирал извод, че не е преодоляна закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, както се твърди от ищцата в исковата молба, поради което заповедта за уволнение е незаконна. Ето защо, поставеният процесуалноправен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос, според разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. При втория и четвъртия от поставените въпроси не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като тези въпроси са във връзка с твърдения за неправилност на решението, чийто отговор следва да бъде даден при разглеждане на правния спор по същество. Отделно от изложеното, съображенията на касатора се различават от мотивите на въззивния съд в обжалваното решение, че като е представил цялата медицинска документация на работодателя, ищецът е действал добросъвестно и не го е въвел умишлено в заблуждение. В този смисъл, повдигнатия въпрос в хипотеза, при която работодателят умишлено е въведен в заблуждение, както и допустимо ли е произнасянето по факти, които не са били заявени с исковата молба, не са обусловили крайните изводи на съда в обжалваното решение, поради което са неотносими.
Не следва да се допусне касационно обжалване и по третия въпрос в изложението на касатора, тъй като не е налице неяснота, непълнота или противоречие в правните норми свързана със задължението на работодателя да се снабди с разрешение от инспекцията по труда за уволнението и то като вземе предвид всяко от заболяванията, обхванато от закрилата по смисъла на чл.1 от Н. № 5 от 1987 г. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че за прилагане на закрилата по чл.333, ал.1 КТ е достатъчно към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Н. № 5/87 г., независимо дали работодателят е знаел за това и дали са представени медицински документи за заболяването, освен, ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по наредбата – решение № 168/11.06.2012 г. по гр.д. № 1113/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 83/11.04.2011 г. по гр.д. № 1784/2009 г., ІV г.о., решение № 492/17.06.2010 г. по гр.д. 477/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др. Поставеният правен въпрос, в този смисъл, съдържа оплаквания във връзка с нарушение на материалния закон при преценката на съда дали е преодоляна закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, когато работодателят е поискал и получил мнение на Т. във връзка с представено ЕР на Т. и придружаващи го документи – 2 броя епикризи (поискани и предоставени от ищцата и приети по делото като доказателства), които не могат да бъдат обсъдени в настоящото производство. Тези съображения имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда, но не може да обосноват допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касатора.
Ответникът по касационната жалба Л. П. Х. е поискала заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат М. М. от АК-М., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.12.2016 г. по в.гр.д. № 349/2016 г. на Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА Д. г.„З.“, [населено място], Е.[ЕИК], представлявана от директора З. С. Г., да заплати на Л. П. Х. от [населено място], Е. [ЕГН], разноски пред касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.