3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 07.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3546 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на П. В. С., приподписана от адвокат В. Н. от АК-М. срещу решение № 85/30.04.2018 г. по в.гр.д. № 539/2017 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 451/10.11.2017 г. по гр.д. 131/2017 г. на Окръжен съд Плевен за отхвърляне иска на П. В. С. срещу Б. Х. Д. за обезщетение в размер на 50 000 лева на причинени неимуществени вреди от дадените свидетелки показания по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР-Шумен.
Касационната жалба съдържа доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос: „Липсата на наказателно преследване срещу ответника за извършени от него съставомерни деяния по чл.286 и чл.290 НК пречка ли е за ангажиране на имуществената му отговорност в граждански процес за обезщетение на вредите причинени на ищеца в резултат на депозирани от ответника лъжливи свидетелски показания в друго производство – гражданско, наказателно или административно?”.
От Б. Х. Д. не е подаден писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че показанията на ответника като свидетел пред съответния орган не обосновава противоправно или виновно поведение, тъй като даването на неверни показания съставлява престъпление по Наказателния кодекс, а по делото не се установява да има повдигнато обвинение по чл.290 НК за лъжесвидетелстване или влязла в сила присъда на наказателния съд по чл.286, ал.1 НК, поради което, според съда, не се доказва елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно и виновно поведение на ответника като свидетел по ДП № 154/2009 г. на ОД на МВР-Шумен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: По поставения въпрос има трайно установена съдебна практика, според която престъпния характер на деянието не е елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Сезирането на разследващите органи с твърдения за извършено престъпление от определено лице дори когато това е довело до образуване на досъдебно производство срещу това лице се приема за увреждащо от деликт, ако се установи състав на набедяване, тъй като упражняването на установени в закона права може да се приеме за противоправно поведение само в случай че бъде установен умисъл от субективна страна. Когато дават показания пред правоохранителните органи, гражданите изпълняват процесуалните си задължения по закон – да се явят след като бъдат призовани и да отговорят на поставените им въпроси като изложат своите лични възприятия за определени факти по делото. В този случай, няма основание да се ангажира тяхната имуществена отговорност в граждански процес за обезщетение на вредите освен, ако не се установи от субективна страна умисъл да се набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, в който смисъл са мотивите на обжалваното решение. Тези изводи са в съответствие с дадените указания в Постановление № 7/1959 г. на Пленум на ВС за обобщаване на някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане, с което се приема, че прекият причинител на вредите не може да възрази за липса на вина, при условие че има влязла в сила присъда срещу него.
Отделно от изложеното, при липсата на съображения в изложението, за необходимостта, съществуващата съдебна практика на ВС и ВКС да бъде изоставена поради изменение на законодателството или промяна в обществените отношения, налагащи създаването на нова съдебна практика по поставения въпрос, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85/30.04.2018 г. по в.гр.д. № 539/2017 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.