1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
гр.София, 23.11.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2239 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.03.2017г. по гр.д.№282/2017г..на ОС Пловдив, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателите В. К. П., Й. П. П. и А. П. П., чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното проложение на закона и развитието на правото.
Ответникът И. П. З., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК /ред.Дв.в.чл.59 от 2007г./, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявения от В. К. П., Й. П. П. и А. П. П. (в качеството им на наследници по закон и процесуални приемници по чл. 227 ГПК на първоначалния ищец П. Н. П.) срещу И. П. З. в качеството му на земеделски производител, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на починалия първоначален ищец П. П., вследствие на настъпила на 03.05.2014 г. трудова злополука, причинила смъртта на сина му Н. П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2014 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлил и предявения от В. П. срещу И. П. З. , в качеството му на земеделски производител, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на., вследствие на настъпила на 03.05.2014 г. трудова злополука, причинила смъртта на сина й Н. П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2014 г. до окончателното й изплащане;
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че същите са неоснователни поради липса на установена по надлежния административен ред трудова злополука, поради което не следва да се обсъждат по същество останалите елементи от фактическия състав на спорното право (действително настъпване на вреди за ищците в причинно-следствена връзка със злополуката) и събраните във връзка с тях доказателства по делото.
Прието е, че по делото не са представени от ищцовата страна доказателства за установяване по административен ред на трудовата злополука относно лицето Н. П., починал на 03.05.2014г., , съответно, не са представени доказателства за разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 К. относно наличието на трудова злополука съгласно чл. 57 и сл. К.. Съдът е взел предвид приетият като доказателство по делото акт за прекратяване на административно производство поради неговата недопустимост – № 1040-15-50/18.11.2015 г. на Директора на ТП-П. при Н., от който се установява, че работодателят -ответник по предявените искове и по жалбата, не е инициирал процедура по установяване на трудова злополука, а първоначалният ищец П. Н., наследник на починалия Н. П., е упражнил правото си по чл. 57, ал. 2 К. след изтичане на едногодишния преклузивен срок, /изтекъл на 04.05.2015г./, поради което производството пред Н. е било прекратено, поради неговата недопустимост. Констатирано е, че в акта за прекратяване изрично е посочено, че решение № 1708 от 18.09.2015 г. по адм. дело № 2323/2014 г. на Пловдивски административен съд, с което е потвърдено постановление от 04.08.2014 г. на И. по труда [населено място] за обявяване съществуването на трудовото правоотношение между Н. П. и ответника и предприятието на земеделския производител , считано от 03.05.2014 г., не представлява основание за удължаване или прекъсване на срока в чл. 57, ал. 2 К. за деклариране на трудова злополука.
Съдът е приел, че в конкретния случай ищците, наследници не са ангажирали доказателства по делото за издадено разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 К. за наличие на трудова злополука; поради което и липсват създадени по административен ред доказателства установяващи твърденията на ищците за осъществен фактически състав на чл. 200 КТ – трудова злополука. Съдът е приел също така, че при доказателствена тежест за ищците по делото, съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, не са налице доказателства по настоящето съдебно производство, от които да се направи несъмнен положителен извод за наличие на трудова злополука причинила смъртта на лицето Н. П. на 03.05.2014г., която трудова злополука да е от упражняваната от него работа в оранжериите на земеделски производител – ответник по делото. При тези данни е прието, че е безпредметно обсъждането на наличието или не на останалите елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на работодателя по чл.200, ал. 1 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, релевантни за спора, за задължението на съда да изложи мотиви по всички възражения на страните и представлява ли увреждане на здравето на работника трудова злополука по см. на чл.55 К. обострянето на налично заболяване предизвикано от физически усилия и микроклимат на работна среда. Представят решение от 08.06.2010г. по гр.д.№40/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че обостряне на налично заболяване представлява трудова злополука, решение от 03.07.2012г. по гр.д.№1084/2011г., ІІІ г.о. и решение от 02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г., ІV г.о. на ВКС за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи собствени мотиви. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК/ред.Дв.в.бр.59 от 2007г./ за допускане на касационно обжалване.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, застъпена включително и в представените от него решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В същата се приема, че при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти като посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани, което е и направил в конкретния случай въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. В практиката си, уеднаквена с постановяването на решение по гр.д. № 204/ 2009 г., ІІІ г.о. ВКС приема, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Приема се, че установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Посочва се, че предвидената в чл. 57 и сл. от К. за социално осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Н. за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ, като липсата на разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 К. не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство.
Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ред. Дв.в. бр.59 от 2007г./,за да бъде коригирана същата.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника сумата 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 08.03.2017г. по гр.д.№282/2017г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА В. К. П., Й. П. П. и А. П. П. да заплатят на И. П. З. общо сумата 800 лева разноски за ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: