О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
София, 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3323 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. П. чрез адвокат С. С. от АК-София срещу решение № 226 от 06.10.2017 г. по в.гр.д. № 55/2017 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което се отменя решение № 517/08.11.2016 г. по гр.д. № 556/2016 г. на Районен съд Дупница в частта, в която е отхвърлен предявения иск от И. Й. П. против [фирма], на основание чл.200, ал.1 КТ, за сумата над 537,28 лева до пълния размер от 100 000 лева като обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.10.2014 г., ведно със законната лихва от злополуката до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по материалноправните въпроси: 1. „Следва ли да се възприеме, че пострадалото лице е осъществило злополуката при условията на „груба небрежност” и дължимото му се обезщетение да бъде намалено по реда на чл.201, ал.2 КТ, в случай че работодателят е допуснал осъществяването на постоянна практика на нарушаване правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката настъпила с пострадалия, се намира в причинна връзка именно с тази неправилно наложена практика?”; 2. „Налице ли е „груба небрежност” по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, когато работодателят не е провел инструктаж на работника – пострадалото лице?”; 3. „Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.ІІ на ППСВ № 4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?”; 4. „Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и конкретната икономическа конюктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?”. Според касатора, обжалваното въззивно решение противоречи на съдебната практика на ВКС и попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От [фирма], чрез адвокат С. Е. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба като счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира направените разноски.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „машинен оператор – изделия от бетон” в производствен цех в [населено място] и управлява работния процес на автоматизирана линия, където е настъпил инцидент на 07.10.2014 г. с машина дистакер. Съдът е установил, че при опит да коригира разместена фотоклетка, машината притиска лявата ръка на ищеца и му причинява травматично увеждане – смазване на други части на предмишницата. С разпореждане № 46/17.02.2015 г. на ТП на НОИ – К., злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, което е потвърдено с влязло в сила решение от 03.12.2015 г. по адм.дело № 11301/2015 г. на Върховния административен съд. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел, че злополуката е повлияла трайно върху физическото и психично здраве на пострадалия, поради което му е определил по справедливост обезщетение от 40 000 лева, като е приспаднал полученото застрахователно обезщетение в размер на 15462,72 лева. Според въззивната инстанция, направеното възражение за груба небрежност е основателно при по-голям принос на пострадалия, тъй като е инструктиран с правилата за безопасност при работа с машината, но е пострадал поради грубото им нарушаване. При отчитане груба небрежност на работника, дължимото обезщетение от работодателя следва да се намали с 60 %, поради което предявения иск е частично основателен за 537,28 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Допускането на обжалваното решение до касация се преценява с оглед на конкретните правни разрешения обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Според мотивите на съда в обжалваното решение, твърденията за порочна практика в предприятието не изключват проявата на груба небрежност, след като пострадалият е инструктиран с правилата за безопасност при работа на машината, но е пострадал поради желанието му да отстрани възникнал проблем без прекъсване на автоматичния режим в нарушение на инструкцията за работа с нея. Работодателят дължи обезщетение на основание чл.200, ал.1 КТ, но неговата отговорност следва да се намали, тъй като според въззивната инстанция по делото се доказва, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука пренебрегвайки основни правила за безопасност, с което сам се е поставил в ситуация на повишен риск, независимо че е бил инструктиран за правилата на безопасност. В тази връзка, първите два въпроса не обуславят изхода на делото, тъй като отговорът им е поставен в зависимост от преценка на доказателствата за установените по делото обстоятелства – дали нарушаването на правилата за безопасни условия на труд при работодателя е трайна практика в причинно-следствена връзка с увреждането. В съдебната практика на ВКС се приема, че „груба небрежност” следва да се оцени като поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Когато е направено възражение за намаляване на обезщетението на това основание, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. В случая, съдът обосновано е приел, че не може да се приеме за обикновена небрежност нарушаването на установените правила за безопасност при работа с машината, за които пострадалият не оспорва, че е бил инструктиран, но като се е отклонил от тези правила сам е допринесъл за трудовата злополука, което се потвърждава и при разследване на инцидента от ТП на НОИ – К.. След като съдът е установил условията, при които е пострадал работника и въз основа на това е достигнал до извод, че при конкретните обстоятелства е допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС. В този смисъл, първите поставени от касатора два въпроса не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК и по материалноправните въпроси във връзка с прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, т.е. прилагане на принципа за справедливост е предоставено на съдебния състав, който разрешава правния спор въз основа на доказаните по делото факти и обстоятелства. При определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, в случая, въззивният съд е взел отношение по всички релевантни за спора обстоятелства – установил е наличието на трудово правоотношение между страните, настъпването на инцидент при изпълнение на трудовите функции на ищеца, който е признат за трудова злополука с влязъл в сила индивидуален административен акт, както и механизмът, при който се е стигнало до вредоносния резултат. Според съда, дължимото обезщетение се обуславя от сравнително високия интензитет на болките и страданията за по-дълъг период от време, в това число причинените на пострадалия неудобства от медицинска интервенция и невъзможността му да си служи пълноценно с лявата ръка. Тези доказателства са преценявани по вътрешно убеждение от съда и не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по проверка на основанията за допускане на касационното обжалване. Съдът е уважил частично предявения иск, като е формирал собствени правни изводи за размера на дължимото обезщетение в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., според което критерият справедливост по чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай.
От [фирма], чрез адвокат С. Е. от АК-София са поискани заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 от 06.10.2017 г. по в.гр.д. № 55/2017 г. на Окръжен съд Кюстендил.
ОСЪЖДА И. Й. П., Е. [ЕГН], да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], чрез адвокат С. Е. от АК-София, разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 3530 (три хиляди петстотин и тридесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.