О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
София, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3035 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Т. чрез адвокат Д. М. от АК-П. срещу решение № 8448 от 14.12.2017 г. по в.гр.д. № 13758/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 29.08.2016 г. по гр.д. № 51602/2015 г. на Районен съд София и са отхвърлени предявените искове против Н. Е., предприятие В., за отмяна на уволнението на А. С. Т. със Заповед № П.-9/30.06.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване й на заеманата преди уволнението длъжност “Отговорник, спомагателни дейности”, както и за обезщетение в размер на 9142,80 лева за оставането й без работа в шестмесечен срок поради незаконното уволнение.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по следните материалноправни въпроси: 1. Действително ли е уволнение извършено от некомпетентен орган, без да е дадено съответното разрешение от работодателя; 2. Действително ли има съкращаване в щата, в случай че новата длъжност съдържа всички трудови задължения на старата длъжност, без да има нови; 3. Налице ли е съкращаване на щата при положение, че не съществува акт за съкращаване на длъжността; 4. Задължен ли е работодателят да прави подбор, в случай че на сходна длъжност е оставена на работа служителка, която е заемала длъжност идентична със съкратената. Според касатора, въззивното решение е очевидно неправилно на основание чл.280, ал.2 ГПК, а въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. Е. чрез юрисконсулт К. К. е подал писмен отговор, в който излага становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че доводите в касационната жалба са неоснователни и претендира разноски в касационното производство.
Въззивният съд приема, че страните са били обвързани по безсрочно трудово правоотношение, но заеманата от ищцата длъжност “отговорник, спомагателни дейности” е била премахната от новото щатно разписание от 01.05.2015 г., утвърдено със заповеди от 22.05.2015 г. и 16.06.2015 г. на управителя на предприятието. Съдът е установил, че съкращаването в щата е извършено реално от компетентен орган, независимо че част от трудовите функции се разпределят и преминават към други длъжности в новото щатно разписание. Според въззивната инстанция, след като са били съкратени и двете щатни бройки за длъжността “отговорник, спомагателни дейности”, работодателят няма задължение да извърши подбор по чл.329 КТ, поради което исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни.
При тези мотиви на съда не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Не се установява явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, поради което липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване при очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос, според разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. В случая, касаторът е формулирал правни въпроси, които обуславят изхода на делото и правните изводи на съда, но по отношение на които не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като има формирана съдебна практика на ВКС – напр. решение № 343/28.12.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ІV г.о. и решение № 8/02.03.2012 г. по гр.д. № 672/2011 г. на ІІІ г.о., с които се приема, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Изпълнителният директор, комуто е възложено да управлява търговското дружество разполага с компетентността да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или устава на дружеството, в т.ч. с правомощието да променя щатното разписание. Той разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган. Структурната промяна съставлява откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне и пр. на отдели или други звена на дружеството, а когато тези промени са свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал, то въз основа на решението за структурна промяна изпълнителния директор утвърждава щатното разписание. Тази му компетентност обаче не е обвързана с решение на колективния орган – промени в щата, изпълнителният директор може да извърши и без решение за структурна промяна, а когато изрично е упълномощен от Съвета на директорите да определя структурата на дружеството, то несъмнено е, че в правомощията му влиза и промяна на щатното разписание. В същия смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд – ТР № 6/11.01.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГК, с което се приема за допустимо делегирането на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ, а разпоредбите на доброволното представителство намират съответно приложение.
Въпросът, налице ли е съкращаване на щата при положение, че не съществува акт за съкращаване на длъжността не обуславя изхода на спора и е неотносим, тъй като няма произнасяне на въззивния съд по него. Според мотивите на решението, щатното разписание на длъжностите е утвърдено с нарочна заповед преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на 01.07.2015 г., с оглед на което съкращаването в щата е извършено реално от компетентен орган, независимо че част от трудовите функции се разпределят и преминават към други длъжности в новото щатно разписание. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС, че когато уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ се оспорва с твърдения за фиктивно съкращаване на щата, работодателят не е длъжен да доказва липсата на сходство между трудовата функция на съкращаваната длъжност и трудовите функции на длъжностите, които са запазени или имат достатъчна степен на сходство и не е длъжен да извърши подбор. В същия смисъл са решение № 436 от 28.12.2012 г. по гр.д. №1086/2011 г. на IV г.о., решение № 404/06.01.2014 г. по гр.д. № 1968/2013 г. на ІV г.о., решение № 413/2013 от 30.01.2014 г. по гр.д. № 2362/2013 г. на ІV г.о. и ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК, с което е уеднаквена съдебната практика по приложението на чл.329 КТ.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е налице неяснота, непълнота или противоречие в правните норми, свързана с прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и задължението на работодателя да извърши подбор между работниците или служителите на основание чл.329 КТ. Материалноправните въпроси в изложението на касатора, независимо че обуславят въззивното решение, са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, а при липсата на доводи за необходимост, съществуващата съдебна практика да бъде изоставена поради изменение на законодателството или промяна в обществените отношения, налагащи създаването на нова съдебна практика по поставените въпроси, не може да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ответната страна на Н. Е. чрез юрисконсулт К. К. са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение през касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8448 от 14.12.2017 г. по в.гр.д. № 13758/2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. Е., предприятие В., чрез юрисконсулт К. К., разноски пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.