О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1170
София, 15.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3081 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], Д. М. М. и Ц. Д. А., всичките чрез адвокат П. Т. от АК В., срещу решение № 6/24.02.2017 г. по в.гр.д. № 430/2016 г. на Окръжен съд Ямбол, с което се потвърждава решение № 498/11.10.2016 г. по гр.д. № 2490/2015 г. на Районен съд Ямбол, за отхвърляне на частично предявените искове от [фирма], Д. М. М. и Ц. Д. А. срещу Министерство на правосъдието на Република България за обезщетение на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 158/2013 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Бургас, съответно в размер на 12504 лева – за [фирма] и по 6252 лева на Д. М. М. и Ц. Д. А., ведно със законната лихва от 22.10.2013 г. до изплащане на сумите.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: Необходимо ли е при искане по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по висящ спор за причинени вреди от ДСИ по изпълнително дело, предвид водено/и производство/а по чл.517 ГПК по същото дело, за които и съда изрично е констатирал служебно в АВ-ТР тяхното наличие и решения по партидите на дружествата в ликвидация, в молбата да бъдат отново посочени всички производства, които се водят по чл.517 ГПК с позоваване на вече известните в АВ-ТР решения за това и дали наличието на производства по чл.517 ГПК, от които зависи преюдициално решението по конкретния спор, са основание за прилагане нормата на чл.229, ал.1 ГПК за спиране на производство; Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в определение № 702 от 10.10.2014 г. по дело № 2857/2014 г. на ТК, І т.о., и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, „са свързани с развитието на правото, доколкото законите са непълни и неясни, предвид опосредствената връзка в настоящия случай между конкретното производство, изпълнителното дело и производствата по чл.517 ГПК”. Изложени са допълнителни съображения, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му допринася за осъвременяване на тълкуването на съдебната практика, а и за развитие на правото, доколкото законите са неясни, непълни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им и за да бъде тя осъвременена поради безспорно констатирано незаконосъобразно действие на ДСИ по изпълнителното делото.
Ответникът по касационната жалба – държавен съдебен изпълнител М. Д. С., чрез адвокат Н. К. от АК Б., е подала писмен отговор, в който оспорва доводите и поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
От Министерство на правосъдието на Република България е подаден писмен отговор, в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че касационната жалба е неоснователна.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не се установява фактическия състав на чл.49 ЗЗД, поради което не са налице предпоставките да бъде ангажирана отговорността ответната страна за непозволено увреждане. Направеното искане за спиране на производството до приключване на изпълнението по реда на чл.517 ГПК, според съда е неоснователно, тъй като не е налице преюдициален спор по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Въззивният съд приема, че действията на държавния съдебен изпълнител от 22.10.2013 г., с които се отменя наложения запор на движими вещи са незаконосъобразни поради това, че не са били налице предвидените в закона основания за вдигане на запора, но при липсата на доказана вреда за всеки от ищците и доколкото принудителното изпълнение не е приключило, исковете за обезщетение на основание чл.49 ЗЗД са неоснователни, а предявеният от Министерство на правосъдието срещу държавен съдебен изпълнител М. Д. С. обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД следва да се остави без разглеждане.
Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос, съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1. В случая, не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси са фактически, а отговорът им е свързан с възприемането на фактическите обстоятелства от въззивния съд, чийто изводи не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК. По своето съдържание, въпросите на касатора представляват доводи за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не покриват изискванията за правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане до касационно обжалване. В производството по селектиране на касационните жалби не могат да се проверяват направените от въззивния съд изводи по приложението на материалния закон, във връзка с установените по надлежния ред факти, както е в случая, поради което поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изложеното, мотивите на въззивния съд, че няма основание да се постанови спиране на делото поради преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 ГПК не са в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че при установяване на връзка между делата, преценката за преюдициалност се прави във всеки конкретен случай, като съдът спира обусловеното дело до приключване на производството по обуславящото дело, за да бъде зачетено решението по преюдициалния спор. Съдът следва да спре делото и без да е направено искане от някоя от страните, когато има образувано друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Въззивната инстанция приема, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради липса на преюдициалност между делата в исковия процес и изпълнителния процес, а ответникът не дължи обезщетение за имуществени вреди, тъй като не се установява като пряка и непосредствена последица от конкретното действие на държавния съдебен изпълнител да са причинени вреди поради неприключилото изпълнителното производство. При тези изводи на въззивния съд, за недоказаност на фактическия състав на непозволено увреждане и неоснователност на исковете по чл.49 ЗЗД, не е налице соченото противоречие с практиката на Върховния касационен съд, още повече, че цитираното от касатора определение № 702 от 10.10.2014 г. по дело № 2857/2014 г. на ТК, І т.о., постановено по чл.274, ал.2 ГПК, не представлява задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, твърденията на касатора, че законите са непълни и неясни, сами по себе си, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК, няма доводи в посочения смисъл, с оглед на което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6 от 24.02.2017 г. по в.гр.д. № 430/2016 г. на Окръжен съд Ямбол.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.