О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 656 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Т. Б. А. от [населено място], област Р., чрез адвокат С. М. от АК-Т., срещу решение № 102 от 26.11.2018 г. по в.гр.д. № 162/2018 г. на Окръжен съд Разград, с което се потвърждава решение № 159/23.05.2018 г. по гр.д. № 120/2018 г. на Районен съд Исперих и са отхвърлени предявените от Т. Б. А. против Община Самуил искове на основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на уволнението й със Заповед № РД-02-11/05/20.12.2017 г. на кмета на общината, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист ”Опазване на околната среда” при общинска администрация С..
Касационната жалба съдържа съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправни въпроси, които се свеждат до приложението на чл.193 и чл.330 КТ и които според касатора са разрешени в противоречие с ТР № 6/2012 от 11.01.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГК.
Ответникът по касационната жалба Община Самуил чрез адвокат Н. Х. от АК-Р. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата заемала длъжността Главен специалист ”Опазване на околната среда” в Община Самуил по трудово правоотношение, до прекратяването му със Заповед № РД-02-11/05/20.12.2017 г. на кмета на общината на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение поради системни нарушения на трудовата дисциплина. В обжалваното решение се приема, че е изпълнено изискването на чл.195, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана писмена заповед, в която са посочени фактическите основания за налагане на наказанието, както и че не е нарушена процедурата по чл.193 КТ. Според въззивния съд по делото се доказват сочените заповедта нарушения, изразяващи се в множество закъснения за работа в периода от 01.11.2017 г. до 15.12.2017 г., за което са били налагани и други дисциплинарни наказания – „забележка” и „предупреждение за уволнение”. При наличие на убедителни доказателства за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина от ищцата в съответствие с изискванията на чл.189, ал.1 КТ, според мотивите на въззивната инстанция, предявените искове за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение” и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност са неоснователни.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради следното: Повдигнатите въпроси за приложението на чл.193 КТ не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 544 от 06.01.2012 г. по гр.д. № 1811/2010 г. и решение № 493 от 21.01.2013 г. по гр.д. № 1771/2011 г. на ІV г.о., в които се приема, че е достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение или ще приеме в разумен срок писмените му обяснения, т.е. работникът да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина са му поискани обяснения и да има възможност да ги даде и да се защити преди връчването на заповедта за дисциплинарно наказание. В случая, въззивният съд приема, че процедурата по чл.193, ал.1 КТ е изпълнена от работодателя, а ищцата е била наясно, за какво точно нарушение на трудовата дисциплина са й поискани обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, което е в съответствие с цитираните решения на Върховния касационен съд, че когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения, тъй като в този случай е изпълнено изискването на чл.193, ал.1 КТ. В същия смисъл са мотивите на въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Повдигнатият материалноправен въпрос, незаконно ли е уволнението, ако заповедта на работодателя се основава на единствено на ежедневни справки на дежурни в общината, не обуславя крайните изводи на съда, доколкото във въззивното решение е обсъждано конкретно неизпълнение на трудовите задължения и Заповед № 610/04.09.2017 г. на кмета на общината, чието нарушение се констатира в доклад от 20.12.2017 г. на секретаря на Община Самуил, а не доказателствената стойност на изготвените справки, които удостоверяват спазване на работното време от служителите, т.е. въззивният съд е приел, че не се оборват констатациите в уволнителната заповед за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, а не дали ежедневните справки на дежурните в общината могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание. Отделно от изложеното, касаторът не е изложил съображения защо счита, че е налице противоречие с практиката на ВС и ВКС /не са приложени съдебни решения/ и в този смисъл, въпросът не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отговор на четвъртия въпрос се дава в практиката на ВКС, формирана с решение 43/10.02.2014 г. по гр.д. № 4082/2013 г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание “уволнение” е напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Няма пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, но той не е задължен да извърши това. Характерът на тази втора заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” е достатъчно да произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато работодателят издаде само една заповед, основаваща се на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 КТ, той прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред именно с тази заповед.
От Община Самуил чрез адвокат Н. Х. от АК-Р. са поискали разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.02.2019 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102 от 26.11.2018 г. по в.гр.д. № 162/2018 г. на Окръжен съд Разград.
ОСЪЖДА Т. Б. А. от [населено място], област Р., ЕГН [ЕГН], да заплати на Община Самуил чрез адвокат Н. Х. от АК-Р. разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.