О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 27.02. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 461 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. от [населено място], приподписана от адвокат М. Н. от АК-София, срещу определение № 2672 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3911/2017 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава определение № 27023 от 14.11.2016 г. по гр.д. № 7634/2014 г. на Софийски градски съд за допълване на определението от 09.09.2016 г. за прекратяване на производството по делото, по реда на чл.248 ГПК и са присъдени в тежест на А. Б. М. разноски за възнаграждение на адвокат С. Г. от АК-София, в размер на 10 584.17 лева, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение с доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по правни въпроси, които според жалбоподателя са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна, поради което е редовна и процесуално допустима.
Делото е образувано по искове на А. Б. М. против Ц. С. Н., чиято цена първоначално е 510 114 лева, но след множество уточнения, ищцата е заявила, че претендира общо 452 740,98 лева като обезщетение за причинените й вреди. От ответника е подаден писмен отговор, с който са оспорени претенциите на ищцата и са поискани съдебно-деловодни разноски, съгласно представените пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 03.11.2015 г. и списък на разноските по чл.80 ГПК. В представения договор е посочено, че правната помощ от адвокат С. Г. се предоставя безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2, т.3 ЗАдв. /материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист/. В насроченото открито съдебно заседание на 09.09.2016 г. не се е явила адвокат С. Г., но съдът е прекратил производството поради оттегляне на исковата молба. С молба от 07.10.2016 г., ответникът е поискал допълване на определението по реда на чл.248 ГПК, което съдът е уважил и е присъдил възнаграждение на адвокат С. Г. в размер на 10 584.17 лева, на основание чл.78, ал.4 ГПК. Апелативният съд София е възприел изводите на първоинстанционния съд, позовавайки се на съдебна практика на ВКС по приложението на чл.38 ЗАдв, че адвокатът може да предостави безплатна адвокатска помощ на определени лица и да получи възнаграждение, когато насрещната страна бъде осъдена за разноски, с оглед на което е потвърдил определението.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, по обуславящите изхода на делото въпроси, които се свеждат до дължимостта на адвокатското възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, съобразно правилата на чл.36, ал.1, вр.чл.38, ал.1 ЗАдв.
В съдебната практика на Върховния касационен съд в решение № 224 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 381/2010 г., ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, се приема, че основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка, но възнаграждение за процесуално представителство на адвоката се дължи винаги и дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд – чл.36, ал.1 ЗАдв. При липсата на изявление за оттегляне на пълномощното /чл.35 ГПК/, смърт, психично разстройство или лишаване от права на пълномощника, както и отказ от пълномощието му /чл.36 ГПК/ или други обстоятелства, ограничаващи или опорочаващи представителната власт, следва да се приеме, че упълномощаването е валидно и страните има право на разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Правото на разноски е признато на страната по делото, която е постигнала желания за нея правен резултат при разглеждане на спора по същество, респ. при позитивен за нея резултат от обжалване на постановения съдебен акт, тъй като съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Ето защо, при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът също има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв. В същия смисъл, определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4891/2015 г., на ВКС, ІV г.о. и определение № 252 от 28.07.2017 г. по гр.д. № 4633/2016 г. на ВКС, ІV г.о.,
За присъждането на разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв., следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл.38, ал.1 ЗАдв. Когато е представен договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 и 3 ЗАдв., а правната защита по делото се изразява в изготвяне на писмен отговор на исковата молба, без явяване в съдебно заседание, дължимото адвокатско възнаграждение се определя на основание чл.9, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.10 от 2016 г.), което с оглед цената на иска /по арг. от чл.69, ал.1, т.1 ГПК – 452 740,98 лева/ е в размер на 10 584.17 лева, както е присъдил и апелативният съд, в съответствие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд.
След като задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд е била съобразена и липсват аргументи да се измени съществуващата практика или да бъде създадена нова практика по приложението на чл.38, ал.1 ЗАдв., не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2672 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3911/2017 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.