О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1471 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. З. чрез адвокат В. Т. срещу решение от 23.01.2018 г. по в.гр.д. № 601/2017 г. на Окръжен съд Сливен, с което се потвърждава решение № 1041 от 23.11.2017 г. по гр.д. № 4527/2017 г. на Районен съд Сливен, с което са отхвърлени исковете на М. Б. З. против РИМ-С., представляван от директора Н. С., с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 01-РД-12-54/26.07.2017 г. на директора на Р.-С., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „главен счетоводител“.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, както и очевидно неправилно.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси – 1. ”Когато работник или служител се ползва от закрила по чл.333 от КТ на повече от едно основание, трябва ли тя да бъде преодоляна поотделно, чрез мнение на Т. и разрешение на Инспекция по труда, за всеки отделен случай на защита?”; 2. При липсващо мнение на Т. относно някое от основанията за закрила по чл.333 от КТ, независимо от разрешението на Инспекция по труда, преодоляна ли е закрилата на работника или служителя за основанието, за което Т. не е предоставил мнение?”; 3. „В случай, че работодателят установи, че по някое от основанията за закрила на служителя Т. не е дал мнение, следва ли за преодоляване на закрилата да поиска от Т. мнение или разрешението на Инспекция по труда санира липсващото мнение?”; 4. „При наличие на няколко основания за закрила, какво следва да е съдържанието на Решението на Т., за да се приеме, че е налице мнение или липса на мнение по отделните основания за закрила?”; 5. „Какво следва да е съдържанието на мнението на Т., за да се приеме, че мнение е налице, по смисъла на чл.333, ал.2 от Кодекса на труда?”; 6. „Следва ли въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?”. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а четвъртият от тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като е приложена съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба РИМ – С., представляван от директора Н. Т. С., чрез адвокат Г. Н., е подал писмен отговор, в който оспорва доводите като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски за адвокатски хонорар по делото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е била възстановена на длъжността „главен счетоводител” със съдебно решение, но трудовото й правоотношение е прекратено от работодателя поради съкращаване на щата и утвърдено ново щатно разписание от 30.03.2016 г., както и от 01.06.2017 г. Според съда е спазена процедурата по чл.333 КТ за преодоляване на съществуващата защита при уволнение на ищцата, тъй като работодателят е поискал мнението на Т. и е получил разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезите на чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ, поради което уволнението е законно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първият материалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, според която, работодателят е длъжен да поиска разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, за всеки отделен случай, когато в закона е предвидена закрила при уволнение по чл.333, ал.1 КТ. В случая, въззивният съд, се е произнесъл по поставения още в исковата молба довод за нарушение на изискванията по чл.333 КТ, като е приел, че работодателят е преодолял закрилата при уволнение, тъй като е поискал мнението на Т. и е получил разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ. Даденото разрешение е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 168 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 1113/2011 г. на ІІІ г.о. и решение № 174 от 30.07.2012 г. по гр.д. № 1269/2011 г. на ІІІ г.о., според които, когато са налице няколко различни основания за закрила при уволнение на основание чл.333, ал.1 КТ, както е в случая /заболяване по Наредбата от 1987 г. на Министъра на здравеопазването и трудоустрояване/, закрилата за всяко едно следва да бъде преодоляна самостоятелно. Изводите на съда не могат да бъдат проверявани за необоснованост в настоящото производство по чл.288 ГПК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Отговор на поставените въпроси от 2 до 5 е даден в съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 61/05.03.2013 г. по гр.д. № 456/2012 г. на ІV г.о., в което се приема, че мнението на Т. по чл.333, ал.2 КТ е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Липсата на мнение на Т. по чл.333, ал.2 КТ – когато такова не е искано от работодателя и/или не е дадено от Т. означава, че предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.2 или т.3 КТ не е преодоляна, дори инспекцията по труда да е дала разрешение за уволнението. В случая, въззивният съд приема, че работодателят е поискал мнението на Т., във връзка с което е издадено Експертно решение № 3345 от 11.07.2017 г., което е изпратено на Инспекцията по труда заедно с всички относими към случая писмени документи, преди да бъде издадено разрешение за уволнението на ищцата, което е в съответствие с решение № 219/28.04.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ІV г.о., в което се приема, че е достатъчно работодателят да поиска мнението на Т. и да го изпрати на Инспекцията по труда такова, каквото го е получил, за да изпълни задължението си. Мотивирането на мнението съобразно чл.4, ал.2 от Наредба № 5/1987 г. е задължение не на работодателя, а на Т.. Работодателят не може да контролира дали мнението на Т. е мотивирано, а е достатъчно да го препрати на Инспекцията по труда. При получено разрешение от Инспекцията закрилата по чл.333, ал.1 от КТ е преодоляна и уволнението е законосъобразно. /в същия смисъл и решение № 177/25.06.2013 г. по гр.д. № 1374/2012 г. на ІІІ г.о./
Процесуалноправният въпрос също не може да обуслови допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение правния спор и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи, че задължението на работодателя да вземе мнението на Т. и разрешението на инспекцията по труда за предстоящото уволнение са предпоставки за спазване на процедурата по чл.333, ал.2 КТ, които са необходими с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място (чл.333, ал.1, т.2 КТ), както и в случаите, когато работникът или служителят обективно да страда от някое заболяване по Наредба № 5/87 г. (чл.333, ал.1, т.3 КТ). Тези мотиви на съда са в съответствие с разясненията в т.19 от ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, която не е загубила сила. Според указанията в това тълкувателно решение, при разглеждането на делото във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд.
В мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил всички доказателства от значение за преценката му, дали е преодоляна закрилата при уволнение по отношение на ищцата, с оглед на заболяванията описани в представените експертни решения, които са включени в Наредба № 5/87 г., заповедта за преместването на ищцата като трудоустроено лице, както и направеното искане за мнение на Т. С. от 20.06.2017 г. с приложена подробна медицинска документация и искане до Инспекция по труда-С. от 17.07.2017 г. за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, въз основа на които е приел, че е спазена процедурата по чл.333 КТ. Крайните изводи на въззивната инстанция, че работодателят е искал предварително мнение на Т. и е дадено разрешение от инспекцията по труда за уволнението е в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, поради което поставения процесуалноправен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При тези мотиви на съда не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на работодателя, преди да прекрати трудовото правоотношение, да вземе мнението на Т. и разрешение от инспекцията по труда в хипотезите на чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ. Постановено решение е израз на предоставената от закона правораздавателната власт на съда, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор и в този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид съществуващата съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.333 КТ не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставеният от касатора четвърти въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба РИМ- С., представляван от директора Н. Т. С., чрез адвокат Г. Н., е поискал разноските по договор за правна защита и съдействие от 28.03.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10/23.01.2018 г. по в.гр.д. № 601/2017 г. на Окръжен съд Сливен.
ОСЪЖДА М. Б. З. от [населено място], [улица], , ЕГН [ЕГН], да заплати на РИМ – С., представляван от директора Н. Т. С., чрез адвокат Г. Н., разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 920 (деветстотин и двадесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.