1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
гр.София, 23.11.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноеври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2421 описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.03.2017г. по гр.д.№124/2017г., с което ОС Враца е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – ДП ”Р. о.”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът- Л. К. Х., в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК/ред. Дв. В. бр.59 от 2007г./, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е уважил предявените от Л. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3, вр. чл.225, ал.1 КТ, като е признал за незаконно уволнението , извършено със заповед№ТП-156/16.05.2016г. на Изпълнителния директор, възстановил го е на заемавана отпреди уволнението работа- Г. експерт”Управление на остатъчен ресурс”, ”Направление инжинерно осигуряване” и му е присъдил обезщетение в размер на 19 182 лева за оставането му без работа в резултат на незаконното уволение
Установено е по делото , че страните са били в трудово правоотношение с безсрочен характер, по силата на което ищецът Л. К. е заемал длъжността „Г. експерт Управление на остатъчния ресурс”, Направление „Инженерно осигуряване” в специализирано поделение „Извеждане от експлоатация 1-4 блок” на ДП „Р.“. Установено е, че това трудово правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед № ТП-284/21.12.2015 г., която е била оспорена от Л. К. с иск по реда на чл.344 КТ и е образувано гр.дело № 284/2016 г. по описа на РС-Козлодуй, като с определение от 12.05.2016 г. съдът е одобрил съдебна спогодба, с която е отменена заповедта за уволнение на ищеца и той е възстановен на предишната работа при ответника. Констатирано е, че на основание чл.345, ал.1 КТ на ищеца е издадено съобщение изх.№ 510/12.05.2016 год. за връщане на работа от РС-Козлодуй и на 13.05.2016 г. той е депозирал съобщението за възстановяване на работа, заедно с писмена молба при работодателя-ответника, в която е заявил, че на 17.05.2016 г. ще се яви на работа и моли да му бъде осигурен достъп до работното място.
Прието е, че със Заповед № ТП-155/16.05.2016г. работодателят е възстановил Л. К. на длъжност „Г. е. У.о. р.”, Направление „Инженерно осигуряване” в специализирано поделение „Извеждане от експлоатация 1-4 блок” на ДП „Р.“, както и че на следващия ден работодателят е издал процесната заповед № ТП – 156/17.05.2016 г., с която е прекратил трудовия договор на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ вр. чл.40, ал.1, т.2 ППЗДАНС, поради липса на разрешение за работа в стратегически обект от значение за националната сигурност и във връзка с непредставени от него документи по чл.44, ал.1 ППЗДАНС. Заповедта за уволнение е връчена лично на ищеца на 18.05.2016 г.
Установено е също така, че след първоначалното освобождаване на ищеца от работа на 31.12.2015 год., на основание писмо от ДП „Р.“ вх.№ 58/08.01.2016 год. е ограничен/блокиран достъпа му до защитената зона на „А. К.“ и след възстановяването му на работа, на основание Заявка за достъп на лице № 842/17.05.2016 год. е издаден временен пропуск № 1083 и карта за АПС за периода 17.05.2016 год. – 25.05.2016 год.
При тези данни въззивният съд е счел, че липсата на разрешение от Д. към момента на издаване на Заповед № ТП-156/17.05.2016 год. не се дължи на обективно бостоятелство, нито на твърдяното от работодателя виновно поведение на ищеца. Изложени са съображения, за това че работодателят е следвало да изиска писмено необходимите му документи за извършване на проучването съгласно чл. 44, ал.1 от ППЗДАНС, като определи и подходящ срок за снабдяване с необходимите документи от страна на работника и представянето им, което той не е стоирл. Съдът е посочил, че тълкуването на цитираната разпоредба води до извода, че задължение на работодателя, а не на работника или служителя, е да събере необходимите документи и да иска разрешение от Д., поради което не е налице основание за прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл.328, ал.1,т.12 КТ, поради което е приел, че уволнението е незаконосъобразно и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен. Предвид основателността на главния иск и безсрочния характер на трудовия договор между страните, съдът е счел, че следва да се уважи и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и този по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно «Липсата на разрешение за достъп до обекта от Д. съставля ли основание за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.12 КТ?». Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ред.дв.в.бр.59 от 2007г./за допускане на касационно обжалбване. Представя решение от 17.03.2010г. по гр.д.0984/2009г., ІІІ г.о. на ВКС и решение от 04.10.2011г. по гр.д.№11/2011г., ІV г.о. на ВКС по приложението на чл.328, ал.1, т.12 КТ.
По въпросът, който е обусловил изхода на делото, настоящият съдебен състав намира, че съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС , изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 19.07.2012г. по гр.д.№1012/2011г., ІV г.о. на ВКС. Според същата бездействието на субекта, който единствен по закон може да поиска извършване на прочуване и съответно даване на разрешение за достъп , не може да се разглежда като обективна причина по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на нужното разрешение. Приема се, че липсата на писмено искане от работодателя за даване разрешение за достъп за изпълнение на определена дейност или длъжност от даден служител, не може да послужи като основание за уволнението му поради липсата на подобно разрешение, когато процедурата по проучването няма как да се развие поради поведението на самия работодател, какъвто е и настоящия случай. Посочва се, че липсата на необходимото разрешение за достъп е основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато компетентният орган откаже да издаде разрешение на служителя или проучването не се извърши поради това, че служителят е отказал да даде писмено съгласие за процедурата по проучване . В обжалваното решение съдът в съответствие с тази практика е приел, че задължение на работодателя, а не на работника или служителя, е да събере необходимите документи и да иска разрешение от Д., поради което не е налице основание за прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл.328, ал.1,т.12 КТ.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.03.2017г. по гр.д.№124/2017г. на ОС Враца.
ОСЪЖДА ДП ”Р. о.” да заплати на Л. К. Х. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: