1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 05.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 9 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на П. Б. В. чрез адвокат Л. М. от АК-София срещу определение № 25738/14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 11292/2018 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 10.07.2018 г. по гр.д. № 62239/2016 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба, уточнена с молби от 21.12.2016 г., 30.05.2017 г., 26.02.2018 г. и 16.04.2018 г., и се прекратява производството по иска на П. Б. В. против държавата за обезщетение на причинените му неимуществени вреди.
В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за очевидна неправилност на обжалваното определение и искане да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В допълнение към жалбата се поддържа и основанието по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите за отговорността на държавата в случаите, които не са изброени в закона, но са били причинени вреди от действията на държавни служители /с вменяването му на престъпление, което той не е извършил/ и от действията на правозащитните органи и длъжностните лица, работещи в тях, които въпроси според частния жалбоподател са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
За да потвърди определението за прекратяване на делото, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че ищецът претендира обезщетение от държавата, без да уточни чрез кой орган търси отговорност за причинените му вреди от воденото срещу него досъдебно производство и съдебен процес, с оглед на което исковата молба е останала нередовна и подлежи на връщане. Според мотивите на определението, субективното отношение на ищеца към постановената осъдителна присъда не може да обоснове незаконност на наказателното преследване и право на обезщетение, поради което първоинстанционният съд правилно е прекратил производството.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при постановяване на обжалваното определение във връзка с редовността на исковата молба е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща търсената от ищеца защита. В трайната съдебна практика на Върховния касационен съд е изяснено, че съгласно чл.7 от Конституцията на Република България, държавата отговоря пряко за вредите причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 ЗЗД, т.е. съгласно чл.7 КРБ отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи и длъжностни лица /Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСГК, решение № 133/29.06.2016 г. по гр.д. № 5002/2014 г., на ВКС, ІІІ г.о., определение № 220/20.03.2012 г. по ч.гр.д. № 23/2012 г. на ВКС и др.
В конкретния случай, въззивният съд е преценявал единствено редовността на исковата молба във връзка с указанията за отстраняване на допуснатите нередовности в нея, които, с оглед изложените по-горе съображения за процесуалната легитимация на държавата при твърдения за причинени на ищеца вреди, следва да се приеме, че са били дадени неправилно. В исковата молба се твърди, че е било образувано досъдебно производство и процес за извършено от ищеца престъпление, а той бил задържан на 22.11.2012 г., поради което иска да му се присъди обезщетение от държавата за причинени неимуществени вреди от „правораздавателните органи” и унизителното отношение на „длъжностни лица на служба в правозащитната система”, независимо от осъждането му с влязла в сила присъда. При така изложените обстоятелства, предявеният иск против държавата на основание чл.49 ЗЗД е процесуално допустим и неправилно производството пред гражданския съд е било прекратено, тъй като не е посочен органът, чиято отговорност се иска да бъде ангажирана. Процесуалната легитимация е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск от ищеца, за която съдът следи служебно, но при твърдения, че са причинени вреди, за които отговаря държавата, предявеният иск е процесуално допустим. Отделно стои въпроса за материалноправната легитимация на страните, която съдът преценява при разглеждане на спора по същество, с оглед на установените във всеки отделен случай правнорелевантни факти, когато се твърди, че следва да се ангажира отговорността държавата по чл.49 ЗЗД. В случая е предявен иск срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, въз основа на твърдения за противоправни действия на длъжностни лица и служители, от които се твърди, че са настъпили вреди, поради което искът на ищеца е процесуално допустим.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 25738 от 14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 11292/2018 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 25738/14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 11292/18 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната жалба на П. Б. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН], срещу разпореждане от 10.07.2018 г. по гр.д. № 62239/2016 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба, уточнена с молби от 21.12.2016 г., 30.05.2017 г., 26.02.2018 г. и 16.04.2018 г. и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.