Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
София, 30.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участие на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2293 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Л. Т. чрез адвокат Г. М. от АК-София срещу решение № 615 от 29.01.2018 г. по в.гр.д. № 7649/2017 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 20.03.2017 г. по гр.д. № 56256/2016 г. на Софийски районен съд, 141 състав и са отхвърлени исковете на касатора против „Авто Юнион Сервиз” ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ, да се признае за незаконно и се отмени дисциплинарното уволнение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, наложено със Заповед № 149/03.10.2016 г. и да се присъди 7410,78 лева обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение от 03.10.2016 г. до 07.03.2017 г., ведно със законната лихва от 06.10.2016 г. до изплащане на сумата.
Обжалването е допуснато по въпроса за приложението на чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарно наказание от работодателя.
Отговорът на обусловилия касационното обжалване правен въпрос се дава с решение № 227/29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се възприема съдебната практика на Върховния касационен съд, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.
Предвид дадения отговор на повдигнатия материалноправен въпрос, въззивният съд правилно е установил, че работникът е извършил описаното в заповедта за уволнение нарушение на вътрешните правила на дружеството, като не се е върнал на работното си място след изтичане на обедната почивка до края на работния ден, както и че в извънработно време в нетрезво състояние е поискал да влезе на територията на сервизната база, където работи. Неправилно, обаче, съдът е преценил значимостта на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина и поведението на ищеца при налагане на дисциплинарното наказание. Преценката за тежестта на нарушението следва да бъде съобразена със значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение и настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и поведението на работника или служителя към конкретното неизпълнение. Дисциплинарната отговорност на работника или служителя не може да се ангажира за поведението му след приключване на работното време, освен, ако законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват друго. В случая, от доказателствата по делото се установява, че неизпълнението на трудовите задължения се изразява в преждевременно напускане на работното място, което не се оспорва от ищеца и безспорно представлява дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.1 КТ, за което може да се ангажира дисциплинарната му отговорност, но само по себе си това обстоятелство не обосновава извод за „тежко нарушение” на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 КТ. От съществено значение за правилността на определеното от работодателя дисциплинарно наказание в случая е поведението на работника към работния процес и дали е извършил други дисциплинарни нарушения, за които са му налагани наказания. По делото липсват данни за неблагоприятни последици на работодателя или други провинения на работника при изпълнение на трудовата дейност. В тази връзка, изводите на въззивната инстанция, че е констатирано второ нарушение на трудовата дисциплина – присъствие в нетрезво състояние на работното място, не могат да бъдат споделени, тъй като видно от мотивите в самата уволнителна заповед, „в извън работно време” служителят се е явил във видимо нетрезво състояние.
Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и отмяна на дисциплинарното уволнение, тъй като в нарушение на чл.189, ал.1 КТ въззивната инстанция приема, че работодателят законосъобразно е упражнил правото да прекрати трудовия договор с ищеца. От анализа на събрания доказателствения материал се установява, че ищецът е извършил едно дисциплинарно нарушение, което не е „тежко” по смисъла на чл.190, ал.1 КТ и не обуславя налагането на дисциплинарно уволнение. Посоченото второ нарушение в заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ не е дисциплинарно нарушение, поради което не дава основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При уважаване на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът дължи произнасяне и по обусловения от изхода на спора иск за обезщетение по трудовото правоотношение. Съгласно чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ, за оставането му без работа поради незаконното уволнение от 03.10.2016 г. до 07.03.2017 г. на ищеца се дължи обезщетение в размер на 6306,81 лева /по заключението на вещо лице/, ведно със законната лихва от 06.10.2016 г. до изплащане на сумата.
От П. Л. Т. чрез адвокат Г. М. от АК-София са поискани разноски съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 700 лева, заплатени в брой; сумата от 900 лева по договор за правна защита и съдействие от 27.09.2017 г. пред СГС, както и сумата от 1089 лева договор за правна защита и съдействие от 20.02.2017 г., съразмерно с уважената част на иска. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед цената на исковете по трудовия спор и уговорения размер в хипотезите на чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 615 от 29.01.2018 г. по в.гр.д. № 7649/2017 г. на Софийски градски съд в частта, в която са отхвърлени предявените искове на П. Л. Т. против „Авто Юнион Сервиз” ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, за сумата 6306,81 лева, ведно със законната лихва от 06.10.2016 г. до изплащане на сумата и вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на П. Л. Т., ЕГН [ЕГН], със заповед № 149/03.10.2016 г. на управителя на „Авто Юнион Сервиз” ЕООД, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
ОСЪЖДА „АВТО ЮНИОН СЕРВИЗ” ЕООД, представлявано от управителя А. Е. А., ЕИК[ЕИК], да заплати на П. Л. Т., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Г. М. от АК-София, обезщетение в размер на 6306,81 (шест хиляди триста и шест лева, осемдесет и една стотинки) лева, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, за оставането му без работа поради незаконното уволнение от 03.10.2016 г. до 07.03.2017 г., ведно със законната лихва от 06.10.2016 г. до изплащане на сумата, както и разноските по делото в общ размер от 2689 (две хиляди шестстотин осемдесет и девет) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АВТО ЮНИОН СЕРВИЗ” ЕООД, представлявано от А. Е. А., ЕИК[ЕИК], да заплати дължимата държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България върху уважената част на исковете в размер на общо 173,22 (сто седемдесет и три лева, двадесет и две стотинки) лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „АВТО ЮНИОН СЕРВИЗ” ЕООД, представлявано от А. Е. А., ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на Софийски районен съд изплатеното възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда в размер на 200 (двеста) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.