1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
гр.София, 16.11.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3005 описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.04.2018г. по гр.д.№282/2018г. на ОС В.Т., с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – В. университет ”Св.св. К. и М.”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС , които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Г. Д. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Г. Д. Д. извършено със Заповед № 189/22.8.2017 г., издадена от Р. на В. университет „Св. св. К. и М. ”, възстановил я е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Г. на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и е усъдил университета да й заплати сумата от 2 313 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 22.8.2017 г. до 28.9.2017 г. и за периода от 11.12.2017 г. до 22.2.2018 г., ведно със законната лихва от 19.10.2017 г., като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 2 349.81 лева.
За да постанови решението съдът е приел, че страните са били в трудово правоотношение по сключен между тях безсрочен трудов договор, съгласно който ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „счетоводител”, като договорът е прекратен с процесната заповед.
По въпроса налице ли е реално съкращение на щата съдът е приел, че към момента на прекратяване на договора е налице валидно взето решение за съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищцата длъжност.
Съдът е приел за установено, че извършеният подбор е незаконосъобразен. Прието е, че липсват доказателства дадените от комисията оценки по критериите знания умения и компетенции на какво се базират, а и самата комисия по подбара е съставена незаконосъобразно, тъй като двама от членовете й не са служители в увинерситета, а са външни лица. Посочено е, че по делото не са представени доказателства защо по образователна степен други лица са оценени с повече точки от ответницата по жалба.
Като е приел, че извършеният подбор е незаконен съдът е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора: подлежат ли на съдебна преценка оценките на работодателя , дадени при подбора, следва ли работодятеля да се съобрази с кретириите по чл.329 КТ, може ли работодателя при подбор да въведе като база за оценка и други критерии, извън посочените в чл.329 КТ, комисията по подбор може ли да е от външни на учебното заведение лице, които имат наблюдение върху работата на уволненото лице, нужно ли е да се установява , че уволненият работник е работил зле, необходимо ли е да се разграничава преценката за професионален ценз от тази за професионалните качества на уволнения, преценката на критериите, по които се извършва подбора подлежи ли на оценка от съда , както и безплатната адвокатска помощ следва ли да се доказва. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не представя практика на ВКС.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. Същите по съществото си са относими към преценката на съда за законността на извършен подбор по смисъла на чл.329 КТ. Съгласно констатнтната практика на ВКС правото на подбор се превръща в задължение за извършването му, когато съкращаваната длъжност се заема от повече от едно лица и се съкращават не всички щатни бройки и тогава работодателят е задължен да извърши подбор и да реши кое от лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от правото на уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор по законоустановените критерии квалификация и ниво на изпълнение на работата. Съгласно мотивите на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на- ВКС, извършването на подбор е задължение на работодателя в само в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност, като при задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. Приема се, че законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест и работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, без да има право да въвежда за база на оценката си различни от тях, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респ. с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка, освен ако нормативен акт предписва друго /в с.см. – решение № 109/21.05.2013г. по гр.д. № 1756/2011г. ІV г.о. на ВК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Посочва се, че съдът може да проверява обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.
Съдът в обжалваното решение е съобразил задължителните разрешения в ТР № 3 от 16. 01. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, както и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 121 от 30. 05. 2017г. по гр. д. № 3718/2016г. на Четвърто г.о.; решение № 311 от 24.02.2017г. по гр. д. № 2333/2016г. на Четвърто г.о.; решение № 219 от 07.06.2013г. по гр. д. № 1378/2012г. на Четвърто г.о. и др.. Според последните при въведени в предмета на спора доводи за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор по чл. 329 КТ и при оспорване на съставените от работодателя документи по подбора, вкл. като съставени за нуждите на исковия процес, работодателят носи тежестта да докаже чрез пълно и главно доказване извършването на задължителния подбор по чл. 329 КТ съобразно двата законоустановени критерии /по – висока квалификация и по – добра работа/ и съответствието на дадената оценка при подбора по отделните показатели на действително проявените професионални качества и квалификация на служителя с оглед на възложената работа, което доказване e допустимо да стане с всички доказателствени средства, вкл. със свидетелски показания. При дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд за носената от работодателя тежест за доказване на извършването и законосъобразаността на подбора, при оспорването му от ищцата в исковата молба и при оспорване на документите по подбора, и при неангажирането от носещия тежестта за доказване на тези правнорелевантни факти работодател на каквито и да било доказателства освен съставените от него и оспорени от противната страна документи, следва да бъдат приложени последиците от неустановяване с нужните доказателства на съответните факти. Съгласно установената практика протоколът за подбор, като частен свидетелствуващ документ, съгласно чл.180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т.ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници. Какъвто и поход да е възприет, за да се извърши сравняване между лицата, за чиито длъжности щатът е променен, титуляр на правото и задължението за подбор си остава работодателят, чието е суверенното право да реши с кого от подборираните лица да прекрати трудовото правоотношение.
Що се касае до въпроса безплатната адвокатска помощ следва ли да се доказва , то същият не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за основателност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 ГПК, поради незаконност на извършения подбор.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешените от въззивния съд правни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е налице безпротиворечива практика по тях и тя не е неправилна за да следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалба не следва да се присъдат 500 лева разноски пред ВКС – заплатено адвокатско възтагрпаждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 25.04.2018г. по гр.д.№282/2018г. на ОС В.Т..
ОСЪЖДА В. университет „Св.св.К. и М.” да заплати на С. М. М. сумата 500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: