О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 04.10. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2861 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. К., приподписана от адвокат Н. П. от АК-В. срещу определение № 100/18.01.2018 г. по ч.гр.д. № 21/2018 г. на Окръжен съд Русе, с което се потвърждава определение № 2409/19.05.2017 г. по гр.д. № 1162/2012 г. на Районен съд Русе за осъждането на Н. П. К. за разноски в размер на 100 лева в полза на НБПП.
В частната жалба се твърди, че исканите от НБПП разноски не се дължат, тъй като че вземането е погасено по давност и е недължимо.
В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса относно безплатната служебна защита за сметка на републиканския бюджет и отговорността за разноски. Според жалбоподателя даденото разрешение от съда в обжалваното определение противоречи на съдебната практика – не е правено искане за разноски и не е представян списък, което е в противоречие със задължителната практика на ВКС в т. 14 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че определението подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за допълване на решението в частта за разноските.
За да потвърди определението за допълване на разноски в тежест на ищеца по реда на чл.248, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.78, ал.7 ГПК, в която е уредено правото на НБПП да иска да му бъде присъдено изплатеното адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ответника, включително и когато делото е било прекратено. В случая, производството е било спряно по взаимно съгласие на страните и не е било възобновено в 6-месечния срок, поради което на основание чл.78, ал.4 ГПК, ответницата има право на разноски за предоставената правна помощ от НБПП, изплатени като възнаграждение на назначения служебен адвокат.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, тъй като изявленията относно „безплатна служебна защита за сметка на републиканския бюджет” и „основателност на претенцията за разноски” по своето съдържание представляват оплаквания, във връзка с решаването на спора, а не правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По обуславящия изхода на делото въпрос относно отговорността за разноски по делото, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, според която ответникът има право на разноски и в случаите, когато делото е прекратено (чл.78, ал.4 ГПК). Принцип в исковия процес е, че отговорността за разноски се разпределя между страните по делото в зависимост от изхода на правния спор, съгласно чл.78, ал.1 и 3 ГПК. Когато е била предоставена правна помощ от НБПП, изплатеното възнаграждение на назначения служебен адвокат се присъжда по изключение на Националното бюро за правна помощ, което е надлежна страна да го получи на основание чл.78, ал.7 ГПК. Ако ищецът е получил правна помощ и претенцията му е уважена, разноските за адвокатско възнаграждение се заплащат от ответника в полза на НБПП, съразмерно на уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето получило правна помощ дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. отговорността за разноските се разпределя с оглед изхода на спора (чл.78, ал.7, изр.2 ГПК). В случая, правната помощ е предоставена на ответника по реда на ЗПП и липсва осъдително решение, с оглед на което изплатеното възнаграждение за служебен адвокат се дължи от ищеца, както е приел и съдът в обжалваното определение.
Възражение за погасителна давност не е било разгледано от въззивния съд, поради което настоящият състав не дължи произнасяне по него.
Предвид гореизложеното и липсата на допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 100 от 18.01.2018 г. по ч.гр.д. № 21/2018 г. на Окръжен съд Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.