1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр.София, 14.03.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4034 описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.04.2017г. по гр.д.№9975/2015г. на ГС София в частта му, с която, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. К. на майката Н. Б. , при която то да живее, е определил режим на лични отношения на бащата К. А. с детето.
Жалбоподателката Н. Б. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му с която е определен режим налични отношения между бащата и детето, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практикат на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът К. А. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. К. на майката Н. Б. , при която то да живее, като е определил режим на лични отношения на бащата К. А. с детето М. К., [дата на раждане] , както следва: бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 1000 часа в събота до 1800 часа в неделя, двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година от 1000 часа на 24 декември до 1800 часа на 26 декември, от 1000 часа на 31 декември на всяка нечетна година до 1800 часа на 01 януари на следващата четна година, както и всяка нечетна година от 1800 часа на Р. петък до 1800 часа на Светлия понеделник. Със същото решение съдът е осъдил бащата да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
Установено е от доказателствата по делото, че страните са родители на малолетната М. К. и живеят разделено, като детето живее при майка си и тя полага за него адекватни родителски грижи, данни за което се съдържат и в социалния доклад на компетентната Дирекция ”Социално подпомагане” (Д”СП”) – ”О.” – София – по местоживеене на майката и детето.
Съдът е взел предвид и становището на Д”СП” – ”С.” по местоживеене на бащата, според което бащата живее в собствено двустайно жилище, ремонтирано, с добри хигиенно-битови условия, и за детето може да се обособи самостоятелна стая. Констатирано е, че предвид извършеното социално проучване на този родител и липсата на установени вредности за детето в дома на бащата и в неговата личност, е дадено становище, че в интерес на детето е да се вижда и общува пълноценно и с двамата си родители.
Съдът е съобразил и психологичният анализ, направен от вещо лице, назначениопо делото, който е дал основание да се направят изводи, че детето е силно емоционално привързано към своята майка, която го отглежда от раждането му до настоящия момент, но изпитва емоционална привързаност и към баща си, независимо от усложнените взаимоотношения между тях. От експертизата е установено, че относно оценката на родителския капацитет на всеки от родителите се дава заключение, че и двамата родители притежават базисен капацитет за полагане на грижи и възпитание на детето си, като проблеми при майката произлизат от формирано непримиримо неодобрително отношение към бащата, които рефлектират върху детето, а отношението на бащата към детето е предимно емоционално, до степен на обожание, при подценяване на действителните грижи и отговорности за неговото развитие. Констатирано е , че конфликтът между родителите е източник на безпокойство и тревожност у детето. Вещото лице е обяснило, че по време на срещата детето е показало известна формална дистанцираност от баща си, но между двамата лесно се установява топла емоционална връзка и сътрудничество, двамата предприемат общи занимания, рисуват заедно, детето се обръща към него с въпроси, желае да го научи на това, което то има като знание, като общуването между тях е било спонтанно и непринудено.
Съдът е взел предвид и факта, че по времеизвършване на експертизата детето е било почти на 7 години, доста самостоятелна в оценките, без бариера в отношението към баща си.
При тези данни съдът е приел, че не се установяват обстоятелства, които да сочат наличие на страх у детето по отношение на бащата, както и такива обстоятелства, които да са свързани с поведение на бащата към детето и поради тях да е причинено безпокойство и тревожност у него. Прието е, че доколкото са налице усложнени взаимоотношения между бащата и детето, демонстрирани прояви на неодобрение на детето към бащата, те са породени от конфликта между родителите, като при детето е налице изявен конфликт на лоялност към неговата майка.
Съобразявайки събранието по делото доказателства съдът е определил обичаен режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като не е намерил да са налице обстоятелства, налагащи неговото ограничаване. Съдът е приел, че интересът на малолетното дете налага то да може да контактува възможно най-пълноценно и с родителя, при когото не живее, и който не е лишен от родителски права, нито същите са му ограничени, каквито са и последователните становища и на социалната служба относно възможностите и родителския капацитет на бащата.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата с детето е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда съдебно да събере доказателства за родителските качества и въпроси свързани с преценката на съда относима към интереса на дето при определяне мерки относно лични отношения между родителя, неупражняващ родителските права и детето. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК /ред.Дв.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Позовава се на т.1 ТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС за задължението на съда да приложи имеративни правни норми и ППВС№1/1974г.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси, тъй като съдът е дал отговор на същите в съответствие с практиката на ВКС, а и не се сочат решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за наличие на родителска пригодност на бащата да упражнява родителски права. Точно обратното, посочената константна практика на ВКС, намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС, не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на децата и е предоставил упражняването на родителските права на бащата. Преценката на съдилищата за това, на кой родител да се предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца , с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречиви решения на различни съдилища по идентичен правен въпрос.
В практиката се посочва, че ограниченият режим на лични отношения е приложим единствено за преодоляването на установено по делото родителско отчуждение, което накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за преодоляването му. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог (вж. Решение № 222/24.06.2015, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 6894/2014). Съобразявайки се с тази практика въззивният съд , като е оценил заключението на вещото лице наред с всички събрани по делото доказателства, е приел, че не следва да ограничава режима на лични отношения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника сумата 400 лева разноски по делото пред ВКС- заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2017г. по гр.д.№9975/2015г. на ГС София в частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата К. А. с детето М. К..
ОСЪЖДА Н. Б. Г. да заплати на К. А. Х. сумата 400 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: