1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр.София, 11.04.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 663описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.06.2018г. /26.06.2018г./ по гр.д.№5011/2017г. на АС София, с което е уважен иск предявен на основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателите Б. Й. Х., Р. М. Х. и Д. М. Х., чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът П. И. Ш., в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касациононото обжалване.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Възззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел за установено по предявения иск на основание чл.422 от ГПК, че П. Ш. има вземане в размер на 57 270 евро спрямо Б. Х. , Р. М. Х. и Д. М. Х. /по 19090 евро всеки от тях/, произтичащо от договор за заем, сключен с М. Р. Х./праводател на ответниците/ на 23.11.2004 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2010 год., до размера на приетото под опис наследство.
Установено е от нотариален акт № 199/2004 по описа на нотариус И. Н., с район на действие РС София, че на 23.11.2004 год. П. И. е предоставил на М. Р. заем в размер на 57 270 евро със срок на погасяване една година. За обезпечение на кредита, заедно с лихвите и разноските С. и Й. Х. са учредили договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място]. Договорено е, че при неплащане на падежа – 23.11.2005 г. вземането става изискуемо и П. И. ще има възможност да се удовлетвори от ипотекирания имот.
Констатирано е, че със заповед от 13.10.2010 г. на РС София по гр.д. № 42855/2010 г., са осъдени тримата ответници – Б. Й. Х., Р. М. Х. и Д. М. Х., като наследници на заемателя да заплатят на П. И. по 19 090 евро /общо 57 270 евро/, ведно със законната лихва от 31.08.2010 г. и разноски. От страна на длъжниците са постъпили възражения по чл. 414 ГПК в срок, и по реда на чл. 422 ГПК е предявен настоящия иск .
Установено е от приет като доказателства протокол от 13.04.2009 г. от съдебно заседание по гр.д.6372009 год. по описа на РС Враца, че е проведено производство за приемане на наследство по опис по чл. 557 ГПК, като на молителят Б. Й., действаща и като родител и законен представител на Р. М. Х. и Д. М. Х. са предадени недвижими имоти и движими вещи, останали в наследството на починалия й съпруг М. Х. в това число поземлени имоти, халета, сгради, строителни реализации, силозно стопанство, авторазтоварище, нафтоснабдителна станция, оборудване в трафопост, автомобилна везна, фургон на шаси, жилищни сгради.
Съдът е изложил съображения за това, че съгласна чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателя предава в собственост на заемателя пари, а последния се задължава да върне заетата сума пари, като същият е реален и неформален и съдът е счел, че в случая е сключен валиден заемен договор между П. И. като заемател и М. Х. като заемополучател , като отразеното в нотариален акт № 199 от 23.11.2014 г. удостоверява завършен фактически състав на реалния договор , тъй като е записано, че П. И. „дава“ на М. Х. заем в размер на 57270 евро, а нотариалният акт съдържа подписите на двете страни и служи като разписка. Факта на сключване на договора е прието че се установява и от приложени по делото копия от два протокола за разпит- по повод дознание №5124/211г. на СДВР-от 10.05.2011г. и 18.07.2011г. , от които е видно че Б. Х., в качеството на свидетел, е заявила пред дознателя , че съпругът й М. Х. приживе, през 2004г., е взел заем от 50 000 евро от П. И., за обезпечението на който е бил ипотекиран имот на родителите й в [населено място].
Прието е, че съгласно договореното заемът е следвало да бъде върнат в срок до 23.11.2005 г. и в доказателствена тежест на ответниците-жалбоподатели в настоящето производство, е да ангажира доказателства за точно изпълнение на договореното задължение и престиране на дължимия резултат, а такива не са ангажирани.
Приети са за неоснователни и доводите на жалбоподателите, че е изчерпана отговорността им, поради обстоятелството, че са приели наследството, оставено им от М. Х. по опис. Изложени са съображения за това, че приемането на наследството по опис не обосновава твърдяното пълно изчерпване на отговорността на наследниците за задълженията на общия им наследодател, приелите наследството по опис наследници отговарят за задълженията на своя наследодател до размера на полученото – чл. 60, ал. 2 ЗН
При така установените обстоятелства по делото съдът е счел, че установителният иск следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено по отношение на ответниците, приели по опис наследството на М. Х., че ищецът има вземане спрямо тях в размер на 57 270 евро /по 19 090 евро за всеки един/, произтичащо от заем, сключен с техния наследодател на 23.11.2004 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от 31.08.2010 г. – датата на заявлението пред СРС до размера на приетото по опис наследство.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: легитимирани ли са наследници на длъжник , приели наследството му по опис, да отговарят по иск, предявен на основание чл.422 ГПК.Поддържат , че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представят моножество решения на районни и въззивни съдилища, които не следва да се вземат предвид при разглеждане въпроса за допустимостта на касационното обжалване след отмяната с Дв.в.бр.86/2017г. на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК в редакцията й към Дв.в.бр.47/2009г.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос и на сочените основания. Съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС.В същата, изразена и в решение от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. На ВКС се приема, че в производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си, напр. че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и др. Приема се, че нормата на чл.48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В решение № 165 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1057/2011 г., II т. о. На ВКС е застъпено разбирането, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството , като съгласно чл.60, ал.2 ЗН приемането на наследството по опис има защитна функция – да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера на полученото наследство. Приема се, че кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начина и от момента на приемането на наследството наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено – до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис –чл.60, ал.2 ЗН.
Въззивният съд е приел за основателен предявения иск именно съобразявайки се с така установената практика. Същата не е неправилна, поради което не се налага да бъде пременена като се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Що се касае до соченото основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК-разрешаване на спора противоречиво от съдилищата, то същато е отменено с изменение на ГПК в Дв.в.бр.86/2017г. и не следва да бъде съобразявано от настоящия състав.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.06.2018г./26.06.2018г./ по гр.д.№5011/2017г. на АС София,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: