ЗЗО – чл. 40, ал. 5, чл. 104, чл. 107 и чл. 109;
ДОПК – чл. 162, ал. 1, чл. 168, чл. 171, ал. 1
ОТНОСНО: Поставени въпроси във връзка с непогасени задължения за здравноосигурителни вноски
Според изложеното в запитването, Вие сте безработен и нямате никакви доходи. Подали сте 3 бр. декларации образец № 7 в ТД на НАП с различни данни относно началото на периода, за който е възникнало задължението Ви да се осигурявате здравно за своя сметка, като не уточнявате коя е вярната дата. Посочвате, че няма да можете да изплатите натрупаните до момента задължения за здравноосигурителни вноски. В тази връзка, се интересувате, какви могат да бъдат последствията за Вас.
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Здравното осигуряване в Република България се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства.
На основание чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
1)всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2)българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО задължението за осигуряване за българските граждани възниква от влизането на закона в сила (обн. ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.). Заплащането на здравноосигурителните вноски по чл. 41 от ЗЗО започва от 1 юли 1999 г. (§ 2, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО).
Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице се определя ежегодно със Закона за бюджета на НЗОК като за периода до 31.12.2008 г. размерът й е 6 на сто, а от 01.01.2009 г. – 8 на сто. Доходите, върху които се дължат здравноосигурителните вноски, сроковете и редът за внасянето им по групи осигурени лица, са уредени в чл. 40 от ЗЗО.
В чл. 40, ал. 1 от ЗЗО са обхванати лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване на основание упражняване на трудова дейност (по чл. 4 и чл. 4а от КСО) и получаване на доходи – пенсии, обезщетения за безработица, по болест и майчинство и др.
Здравноосигурителната вноска за лицата, получаващи обезщетение за безработица, се определя върху размера на изплатеното обезщетение и е за сметка на републиканския бюджет (чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО). Здравните вноски за регистрираните като безработни в Агенцията по заетостта, които нямат право на обезщетение за безработица, не се поемат от републиканския бюджет.
В чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО са изредени други категории лица, които нямат доходи и чиито здравноосигурителни вноски се заплащат от Републиканския бюджет. Сред тях са: гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, настанените в специализирани институции за социални услуги и други лица в изчерпателно изброени хипотези към посочените алинеи.
Лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 5 (изм. ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба те са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.“
В декларацията по т. 2 (образец № 7) се вписват:
1. имената по документ за самоличност, единния граждански номер/личен номер на чужденец (служебен номер);
2. началната дата от периода, за който възниква задължението за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.
За лицата, неизпълнили задължението си за подаване на декларацията по чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО (образец № 7) в чл. 104 от ЗЗО е предвидена санкция – глоба в размер от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв. Налагането на наказание по чл. 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва за периода (чл. 107 от ЗЗО).
Националната агенция за приходите (ЗНАП) установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски (чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗНАП). Публични държавни вземания са и вноските за здравно осигуряване, които се дължат по силата на Закона за здравно осигуряване (чл. 162, ал. 2 от ДОПК). В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвидено предварително установяване на задълженията – с декларация, с която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски и с акт на орган по приходите за установяване на задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Данъчните и осигурителните задължения на лицата подлежат на окончателно установяване по основание и по размер при извършване на ревизия.
Публичните задължения за здравноосигурителни вноски, възникнали по силата на ЗЗО, които са установени по основание и по размер и не са изпълнени доброволно от задължените лица, подлежат на принудително събиране.
По отношение на способите за погасяване на публичните вземания същите са изброени изчерпателно в чл. 168, т. 1-7 от ДОПК. В т. 1-4 е указано, че публичното вземане се погасява, когато е платено, чрез прихващане или по давност и опрощаване.
За публичните вземания в чл. 171, ал. 1 от ДОПК е предвидена 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Следва да се има предвид, че ако няма започнала процедура по установяване или събиране на невнесените суми, не може да има произнасяне на компетентен орган по отписване на погасените по давност задължения.
Съгласно чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България единствено президентът може да опрощава несъбираеми държавни вземания.
В допълнение на казаното дотук, обръщаме Ви внимание и за още едно следствие от неизпълнение на задължението Ви да се осигурявате здравно, доколкото това задължение не е на работодател или на друго лице– при невнесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната Ви медицинска помощ, Вашите здравноосигурителни права се прекъсват и следва да заплащате за тази помощ. За да възстановите здравноосигурителните си права трябва да заплатите всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца, като сумите, платени за оказаната Ви медицинска помощ, не подлежат на възстановяване (чл. 109 от ЗЗО).
‘