О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
София, 11.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2625 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. Т. от [населено място], [община], чрез адвокат Х. К. от АК К. срещу решение № 31/24.03.2017 г. по в.гр.д. № 17/2017 г. на Окръжен съд Кърджали, с което се отменя решение № 85 от 16.12.2016 г. по гр.д. № 75/2016 г. на Районен съд Крумовград и се отхвърля предявеният иск на касатора срещу С. О. Я. от [населено място], [община] за обезщетение от 5470,58 лева, представляваща получени парични средства /референтни пари/ за предадения от ищеца 383 кг. тютюн от 2008 г., с която сума ответницата се е обогатила неоснователно, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: „Има ли дадено лице качеството земеделски стопанин-бенефициент по смисъла на чл.3 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от М. з. х. на Република България, продало и получило премии за чужда стока-тютюн по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия през референтния период 2007-2009 г. и налице ли е неоснователно обогатяване от това лице имащо качеството бенефициент-земеделски стопанин за сметка на другиго, действителният собственик на продадения и премиран тютюн по смисъла на горепосочената наредба?” Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. О. Я. не е подал писмен отговор.
Въззивният съд е приел, че на името на С. О. Я. е издадена приемателна бележка 581/18 за предадено количество тютюн реколта 2008 година, от фирмата изкупувала тютюна с цел подпомагане по одобрени схеми за национални доплащания и специфично подпомагане, на основание Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадена от министъра на земеделието и храните на Република България. Съдът е установил също, че от данните в преписка № 375/2013 г. на РП К., количеството тютюн реколта 2008 година е произведен от ищеца, но е предаден на трето лице от ответницата, за което й е изплатена на 25.06.2009 г. сумата от 1509,80 лева, което се потвърждава от заключението на вещо лице и справка от регистъра във Ф. „Т.”. За да постанови решението, въззивният съд не е възприел изводите на първоинстанционния съд, че е налице неоснователно обогатяване на ответника, тъй като между страните е съществувала уговорка произведеното количество тютюн да се предаде на фирмата от името на С. О. Я., но за сметка на ищеца, поради което претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД е неоснователна.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не покриват нито общите, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите в изложението на касатора са фактически, а не правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът им е свързан с правилността на фактическите и правни изводи в обжалваното решение и конкретните обстоятелства по настоящото дело. По своето съдържание тези въпроси представляват доводи за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, но тези касационни оплаквания за неправилност не могат да бъдат разглеждани от Върховния касационен съд преди допускане на решението до касационно обжалване, тъй като основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора.
В случая, въззивният съд е установил всички релевантни за спора обстоятелства и в съответствие с практиката на Върховния касационен съд е взел отношение по всички направени от страните по делото доводи и възражения, като е приел, че след като ищецът е възложил на ответника да предаде от свое име, но за сметка на ищеца произведеното количество тютюн реколта 2008 година, ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца, поради което предявеният иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен и недоказан. Преценката на съда се основава на събрани по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства, от които е видно, че на ответника е било възложено да предаде на фирмата, с която има сключен договор за изкупуване и премиране на тютюн по Закона за тютюна и тютюневите изделия и Наредба № 2/21.02.2011 г., поради което неговата отговорност по отношение на ищеца е договорна и не може да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване, независимо от разместването на благата в патримониума на двете страни по делото. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени относимите към правния спор доказателства и въз основа на тях е направен извод, че след като има уговорка, която не е изпълнена и няма данни за други уговорки, предявеният иск на основание чл.59, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Изводите на въззивния съд са в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че ищецът разполага с иск по чл.59 ЗЗД, когато не са налице фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД и липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. В случая, ищецът разполага с друг път за защита, поради което не е налице неоснователно обогатяване, а предявеният иск е неоснователен.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 24.03.2017 г. по в.гр.д. № 17/2017 г. на Окръжен съд Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.