1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр.София, 11.03.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4643 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.08.2018т. по гр.д.№169/2018г. на ОС Видин, с което e отхвърлен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят С. М. И., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответницата Н. А. В., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за симулативен на 18.12.2003г. между Н. В. и М. П. договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт /№/, т.III, рег/.№/ , нот.д./№/ на Нотариус Цв.Д. ,вписана под /№/ в Р. и с район на действие В.,по силата на който М. П. е прехвърлила на Н. В. ? ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот- П. в кв.332 по кадастралния план на [населено място], [улица], целият с площ от 970 кв.м., за който имот по регулационния план на [населено място] е отреден парцел /№/ в кв.332 , ведно с ? ид.ч. от построената в имота двуфамилна двуетажна жилищна сграда, представляваща апартамент със застроена площ от 63.37 кв.м. /на първи и втори етаж/, ведно с прилежащите две избени помещения и две тавански помещения, както и гараж-десен, и ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата срещу платена цена от 10 000 лева. Със същото решение съдът е обявил за действително дарението, прикрито със симулативната сделка продажба.
За да уважи предявения иск съдът е обсъдил представеното по делото „обратно писмо“ от 28.12.2003г.подписано между страните по сделката и е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът е съобразил практиката на ВКС, в която се приема, че в хипотезата при която страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единия съпруг и другия съпруг не е участвал в сделката, не е подписал „обратното писмо“, съпругът който не е подписал обратния документ може да реализира правозащитните си възражения за разкриване на симулацията, като използва всички доказателствени средства за доказването или оспорването от негова страна на симулацията, като е без значение кога е съставен обратния документ, преди, след или заедно с явния договор – решение № 247/19.12.2014г. на ВКС по гр.д. № 1864/2014г., ІІІ-то г.о. на ВКС. Прието е, че жалбоподателят- ответник в производството, който оспорва симулативността на сделката, не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си.
С обжалваното решение съдът е приел, че действителната воля на страните по сделката е била да се извърши дарение и същите са имали намерение за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, но не чрез покупко-продажба, а чрез дарение, което е валидно и отразява действителната воля на страните по сделката.
Съдът е уважил предявения иск по чл.17 ЗЗД и е обявил в отношенията между страните действителността на сключения между ответницата Н. А. и М. П. договор за дарение по силата на който последната е прехвърлила на първата правото на собственост върху недвижимия имот подробно описан в нот.акт.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за разпределение тежестта на доказване при иск за разкриване симулативност на сделката и за значението на обратно писмо подписано само от единия съпруг-страна по сделката. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Представя решение от 11.02.2015г. по гр.д.№4188/2014г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че обратния документ, подписан от единия съпруг, страна по сделката има характер на начало на писмено доказателства за другия съпруг и решение от 19.01.2016г. по гр.д.№6394/2014г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че в тежест на стната, което претендира симулативност е да я докаже.
Настоящият състав намира, че не седва да се допуска касационно обжалване по така поставените от жалбоподателя въпри и на соченото от него основание. В практиката /изразена и в постановено решение по гр.д.№ 4188/2014г., ІV на ВКС/ се приема, че подчиненото материалноправно и процесуалноправно положение на неучастващия в сделката съпруг, спрямо съпруга-купувач, се извежда именно от факта, че макар да не е посочен като страна в договора, той придобива права от него по силата на закона. Приема, се , че симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни и когато е установено, че единият съпруг, не е в кръга на „договарящите” и не е подписал документа, разкриващ симулативността на сделката, този документ няма обвързваща доказателствена сила за него, но може да послужи за начало на писмено доказателство, респ. и за предпоставка за допустимост на свидетелските показания /чл.165 ал.2 ГПК/.
Приема се също така, че когато обратното писмо няма такава достоверна или безспорна дата, и особено в случаите, когато то е съставено след влошаване отношенията, фактическата раздяла или развода между съпрузите, а също и когато е съставено непосредствено преди предявяването на иска за разкриването на симулацията, както и при други подобни обстоятелства, при които могат да възникнат основателни съмнения, че обратното писмо е подписано от страните по договора с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделката, следва да се приеме, че същото е непротивопоставимо като такова на другия съпруг, който не е и страна по атакуваната сделка, а има по отношение на последния значението само на начало на писмено доказателство, респ. – и на предпоставка за допускане и на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 ГПК, които да бъдат преценени от съда в съвкупност с този обратен (в отношенията само между страните по договора) документ, наред и с всички останали събрани по делото доказателства, във връзка с разкриването привидността на договора – и по отношение на неучаствалия в него съпруг (в този смисъл са и решение от 22.10. 2014 г. по гр. дело № 7298/ 2013 , ІV г.о , решение № 91/10 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 2969/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, както и решение № 464/16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
В случая съдът, прилагайки установената практика, е приел, че атакуваната сделка е симулативна и е прогласил нейната нищожност, като е обявил за действителна прикритата сделка дарение. Ето защо не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата сумата 1000 лева разноски пред ВКС-заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 01.08.2018т. по гр.д.№169/2018г. на ОС Видин.
ОСЪЖДА С. М. И. да заплати на Н. А. В. сумата 1000 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: