ЗЗО – чл. 40а, ал. 1, 2 и 3; § 19и от ПЗР
ОТНОСНО:Изясняване на здравноосигурителен статус
Фактическа обстановка:
Лице подава декларация за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание § 19и, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО като декларира, че е пребивавало извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 2001 г. – 2005 г. При извършената проверка на данните за здравноосигурителния му статус в Софтуера за управление на приходите /СУП/ се установява следното:
1.Лицето е подало заявление за напускане на страната чл. 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, считано от 02.11.2005 г.;
2.От месец юни 2010 г. има отпусната пенсия и в информационната система на НАП са започнали да постъпват данни за здравното му осигуряване за сметка на Републиканския бюджет, подавани от НОИ с декларация образец № 3;
3.Лицето представя документ, издаден от институция в Република Гърция, от който е видно, че е било „непряко осигурявано от организация за грижа на лицата, осигурявани от държавата” за периода от 21.01.2001 г. до момента на издаване на документа;
4.След справка за задължителното здравно осигуряване на лицето по ЕГН се генерират 5 месеца без здравно осигуряване за 36-месечния период 04.2008 -03.2011 г. – 01, 02, 03, 04 и 05.2010 г.
Въпроси:
1.Представлява ли издаденият от гръцката институция формуляр оправдателен документ за коригиране на здравноосигурителния статус на лицето за периода 01-05.2010 г.?
2.От декларацията по § 19и, ал. 2 от ПЗР на ЗЗО кои периоди следва да се въведат в Допълнителния регистър на здравноосигурените лица /ДРЗЛ/ – до датата на заявлението за напускане на страната – 02.11.2005 г. или целият период, деклариран с повече от 183 дни през календарните години?
3.Лицето трябва ли да подаде заявление за завръщане в страната, считано от 01.06.2010г., предвид текста на т. 3.6 от Указание Изх. № 20-00-124/29.04.2011 г. на Заместник изпълнителния директор на НАП относно формирането на здравноосигурителен статус в СУП?
Във връзка с гореизложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
По първия въпрос:
Поради това, че представеният документ не е от типа на Е-формулярите, издавани на основание действащите до 30.04.2010 г. регламенти за координация на системите за социална сигурност – Регламент /ЕИО/ № 1408/71 и Регламент /ЕИО/ № 574/72, нито е от вида на удостоверенията, издавани по силата новите регламенти – Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, в сила от 01.05.2010 г., отговорът на първия поставен въпрос от Вашето запитване не е от компетентността на отдел „ДОП” при Дирекция „ОУИ” – Пловдив. Копие на изразеното по този въпрос становище от Заместник изпълнителния директор на НАП с Изх. № 24-33-64-1/16.06.2011 г. при ЦУ на НАП-София е приложено към настоящото писмо.
По втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 40а /нов – ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г./, ал. 1 /изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г./ дава възможност на българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към момента на внасянето на вноските /ал. 2 и 3 от същата разпоредба/.
Съгласно § 19и /нов – ДВ, бр. 37 от 2008 г./, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.
За упражняване правото по ал. 1 лицата следва да подадат лично или чрез упълномощено лице в компетентната ТД на НАП декларация по образец, утвърден от министъра на финансите /ал. 2/. Според ал. 3 здравноосигурителните права на тези лица се възстановяват по реда на чл. 40а, ал. 2 и 3 от ЗЗО.
От изложеното следва, че и при двете разпоредби – чл. 40а от ЗЗО и § 19и от ПЗР на ЗЗО възстановяването на здравноосигурителните права на лицата се извършва по един и същ ред, а именно по реда чл. 40а, ал. 2 и 3 от ЗЗО – след 6-месечно последователно здравно осигуряване или след еднократно внасяне от лицето на сума от 12-месечни здравноосигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица.
Поради това, за годината, за която лицето отговаря на условията и на двете разпоредби следва да се прилагат приоритетите, определени в т. 4 от Указанието за формиране на здравноосигурителен статус Изх. № 20-00-124/29.04.2011 г. при ЦУ на НАП-София.
Трети въпрос:
За да възстановят здравноосигурителните си права лицата, подали заявление за напускане на страната по реда на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО, следва да подадат в компетентната дирекция/офис на НАП заявление на завръщането им в страната. Лицата, които се завръщат за кратко време в България и не желаят да възстановят правата си по реда на чл. 40а, ал. 2 или ал. 3 от ЗЗО могат да не подават заявление при завръщането си.
Когато едно лице е подало заявление за напускане на страната, в информационната система на НАП то е със статус „изключено от здравно осигуряване от < дата на заминаване>” /т. 3.4 от Указание Изх. № 20-00-124 от 29.04.2011 г./. С новата функционалност на СУП, когато за дадено лице е налично активно заявление за напускане на страната, без да е налично подадено активно заявление за напускане, но са налични някои от следните документи: активен трудов договор/допълнително споразумение или декларация обр. 1, 2, 3, 4 или 5, то за дата на завръщане се счита датата на сключване на трудовия договор/допълнително споразумение или 1-во число от месеца на периода, за който е подадена декларацията обр. 1, 2, 3, 4 или 5 /т. 3.6 от горепосоченото указание/. Следователно, ако лицето има подадено заявление за напускане на страната и впоследствие му бъде отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, в системата то ще се смята за здравноосигурено от 1-во число на месеца, за който е подадена декларация образец № 3 от НОИ за здравноосигурителните вноски от републиканския бюджет върху отпуснатата пенсия.
Предвид изложеното, в случая не е необходимо да се подава заявление от лицето за завръщането му в страната, тъй като от 01.06.2011 г. то вече е включено в системата като здравноосигурено на база получаваната пенсия /подаваните декларации образец № 3 от НОИ/.
‘