Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
София, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4291 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на [община], представлявана от кмета А. К. С., чрез адвокат И. З. от АК-София срещу решение № 78 от 22.06.2018 г. по в.гр.д. № 511/2017 г. на Апелативен съд В. в частта, в която след връщане на делото от Върховния касационен съд поради произнасяне по нередовна искова молба, е отменено решение № 257 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 1663/2015 г. на Окръжен съд Варна и частично са отхвърлени предявените искове на [община] против „Летище Пловдив“ ЕАД, [населено място] за припадащата се част от разходите за управление, поддръжка и ремонт на общите части на съсобствената им административна сграда в [населено място], за периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г., в размер на сумите: 34 335,91 лева – разход за природен газ за отопление на общите части на сградата; 2986,04 лева за заплати на оперативни дежурни; разходи за необходим ремонт на общите части на сградата над 1769,29 лева до пълния размер от 2152,15 лева; разходи за асансьор над сумата от 1283,76 лева до пълния размер от 2204,86 лева; разходите за електроенергия над сумата от 492,58 лева до 40 876,49 лева; разходите за ВИК за сумата над 108,31 лева до 1827,76 лева; разходите за заплати за хигиенист за горницата над 1728,58 лева до 29 189,46 лева; за почистващи препарати над сумата от 107,14 лева до 1888,03 лева; както и за текуща поддръжка на общите части на сградата над сумата от 1746,02 лева до пълния предявен размер от 2091,45 лева.
Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос, необходимо ли е решение на общото събрание на етажната собственост, за да участва собственик в етажната собственост в разноските за текуща поддръжка на общите части за ток, вода, отопление, почистване, оперативни дежурни, асансьор, т.е. за т.нар. „консумативни разходи“, преди изменението на чл.3 ЗУЕС (ДВ, бр.57/2011 г.).
По поставения въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: За управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, преди изменението на чл.3 ЗУЕС (ДВ, бр.57/2011 г.), е предвидено, че се прилагат разпоредбите на чл.42, 43 и 44 от Закона за собствеността, т.е. управлението на общите части в етажната собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите в сградата принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител. След изменението на чл.3 ЗУЕС се прилагат разпоредбите на чл.30, ал.3, чл.31, ал.1 и чл.32 от Закона за собствеността, т.е. всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, а общата вещ се използва и управлява съгласно решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ и ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса като взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Измененията в правната уредба са от значение за отношенията между етажните собственици във връзка с разпределение на разходите за общите части на сграда в режим на етажна собственост и затова следва да се преценява във всеки отделен случай дали съответната дейност е свързана с разходи за необходим и неотложен ремонт по поддържане, възстановяване (т.нар. необходими разноски) и подобряване (т.нар. полезни разноски) или разходите са за управление и поддържане на общите части по смисъла на §1, т.11 ДР на ЗУЕС, които включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата (т.нар. консумативни разходи).
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. По аргумент от същата разпоредба на закона следва да се приеме, че консумативните разходи за общите части на сграда в режим на етажна собственост не са необходими разноски, доколкото извършването им не е с оглед запазването на сградата и привеждането й в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, а представляват разходи във връзка с нейното използване. Ето защо, на поставения материалноправен въпрос следва да се отговори, че независимо дали етажните собственици са взели решение на общо събрание съгласно чл.3 ЗУЕС, разпределението на т.нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост, освен разходите за портиер (чл.51, ал.4 ЗУЕС).
При проверка правилността на постановеното въззивно решение, с оглед дадения отговор на въпроса и събраните доказателства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира доводите в касационната жалба за частично основателни. За да постанови решението, въззивният съд правилно е установил фактическите обстоятелства, като е приел, че двете страни по делото са собственици на обекти в административна сграда, чиито осми, девети и десети етажи принадлежат на ответника, а между същите страни има влязло в сила решение на съда, че през исковия период ищецът е препятствал достъпа до собствеността на „Летище Пловдив“ ЕАД в административната сграда в [населено място], за което на основание чл.59 ЗЗД е осъден да плати обезщетение. Също така правилни са изводите на съда, че разпределението на разходите за управление, поддръжка и ремонт на общите части на сградата, принципно се уреждат по правилото на чл.41 ЗС, както и че разноските за текуща поддръжка на общите части не спадат към необходимите разноски, но в нарушение на материалния закон, съдът е приел, че за да бъде задължен за консумативни разноски до изменението на чл.3 ЗУЕС (изм., ДВ, бр.57 от 2011 г., в сила от 30.07.2011 г.), е необходимо решение на общото събрание на етажните собственици. При липсата на взето решение, както предвижда чл.3 ЗУЕС, всички направени разходи за текущо поддържане и консумативни разноски на общите части на етажната собственост се разпределят поравно между собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, тъй като са във връзка с тяхното ползване. Мотивите на въззивния съд в обжалваното решение не са съобразени със закона в тази част, но крайните изводи за неоснователност на претенциите за консумативни разходи през исковия период е правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
По делото е установено по несъмнен начин с влязлото в сила на 04.06.2016 г. решение по гр.д. № 954/2013 г. на Окръжен съд Варна, че в периода от 07.03.2008 г. до 07.03.2013 г. ответникът „Летище Пловдив“ ЕАД е бил лишен от достъп до притежаваните от него осми, девети и десети етажи на административната сграда в [населено място], от страна на ищеца по делото, за което му е било присъдено обезщетение по чл.59 ЗЗД. Изводът, който се налага в конкретния случай е, че ищецът претендира разходите във връзка с текуща поддръжка (за хигиенист, почистващи препарати и текуща поддръжка на общите части на сградата), консумативните разноски (за отопление, асансьор, електроенергия и ВиК, включително за заплати на оперативни дежурни), както и направените разходи за необходим ремонт на общи части на сградата (т.нар. необходими разноски) за период от време, през който със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът е лишил ответника от възможност да ползва собствения си имот. Когато без негово съгласие, собственикът обективно е бил лишен от ползването на вещта, независимо дали друго лице реално я ползва без основание, реализира приходи или спестява средства за ползването на чуждата вещ, той има право на обезщетение до размера на обедняването си и доколкото разходите във връзка с текуща поддръжка и консумативните разноски в общите части на сградата в режим на етажна собственост се дължат също във връзка с ползването на имота, тези разходи следва да бъдат за сметка на лицето ползвало без правно основание, респективно е препятствало ползването на вещта от нейния собственик. Изводът следва от общия принцип, че който ползва вещта дължи разходите за нея и от забраната да се извличат ползи от собственото (на ищеца, препятствал ползването) противоправно поведение.
Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната част, по отношение разходите за текуща поддръжка и консумативни разноски във връзка с ползването на общите части на сградата в режим на етажна собственост, тъй като през исковия период собственикът обективно е бил лишен от възможността да ползва собственият си имот от ищеца по делото. Липсата на решение на общото събрание на етажната собственост за назначаване на портиер съгласно чл.51, ал.4 ЗУЕС е основание да бъде отхвърлена и претенцията за заплати на оперативните дежурни, изпълняващи служебните си задължения в [община]. В тази връзка, с оглед заключението на вещото лице в техническата част на съдебната експертиза, въззивното решение следва да бъде потвърдено също в частта, с която е отхвърлен иска над 1769,29 лева до пълния предявен размер от 2152,15 лева – за извършен необходим ремонт в общите части на етажната собственост. С решение по протокол от 28.04.2015 г. на общото събрание на етажната собственост е прието разпределянето на разходите в процентно съотношение, но е посочено, че общите части на етажната собственост се формира от площите на фоайе, страничен вход за достъп и стълбищна клетка от 2 до 10 етажи, т.е. по общо съгласие на етажните собственици, необходимите разноски се разпределят между тях, с оглед ползваната площ към собствените им обекти. Според заключението на вещото лице, направените разходи за необходим ремонт по смисъла на §1, т.8 ДР на ЗУЕС са 1769,29 лева, поради което заявената претенция над този размер е неоснователна.
От „Летище Пловдив“ ЕАД, [населено място] са поискали присъждане на заплатените разноски за адвокатски услуги пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Направеното възражение за дублиране на разноските в производството по допускане и по съществото на спора от процесуалния представител на [община] е основателно, но съдът присъжда разноските само по приложения списък по чл.80 ГПК и представените доказателства за заплащането им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/22.06.2018 г. по гр.д. № 511/2017 г. на Апелативен съд В. в обжалваната част.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета А. К. С., да заплати на „Летище Пловдив“ ЕАД, [населено място], област Пловдив, ЕИК[ЕИК], разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 5640 (пет хиляди шестстотин и четиридесет) лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.