О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 08.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3403 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. В., чрез адвокат В. М. от АК-София срещу решение № 4121 от 09.06.2017 г. по в.гр.д. № 12590/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № ІІІ-85-124 от 23.10.2015 г., поправено с решение от 22.07.2016 г., по гр.д. № 33911/2015 г. на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск от Г. Н. В. срещу А. М. М., на основание чл.45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди над 2000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева, причинени от наказателното преследване на ищеца по жалба на ответника, с което се накърнило неговото име и чест като служител на МВР.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по правния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с т.ІІ на ППВС 4/23.12.1968 г. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
От А. М. М., чрез адвокат Р. Г. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е обвързан от влязлата в сила присъда по нчхд № 15548/2013 г. на Софийски районен съд, изменена с решение на Софийски градски съд, с което А. М. М. е признат за виновен за клевета на длъжностно лице – полицай, при и по повод изпълнение на службата му, поради което предявения иск по чл.45 ЗЗД е доказан относно деянието, неговата противоправност и виновността на ответника. Съдът е установил, че неблагоприятните за ищеца последици от разследването са резултат на продължилата около месец проверка срещу него, през време на която той е търпял негативни емоции в личен и професионален план, но с оглед доказателствата за продължителността, интензитета и конкретното въздействие на разследването, според въззивната инстанция, справедливото обезщетение е в размер на 2000 лева. Съдът е приел също, че не се доказва пряка причинна връзка между вредите на ищеца от напускане на работата му като полицай в 03 РПУ и жалбата на ответника, поради което претенцията до пълния предявен размер е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по правния въпрос, за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, тъй като не се установява поддържаното от касатора противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В случая, въззивната инстанция е установила всички релевантни факти от значение правния спор и въз основа на тях съдът е формирал собствени правни изводи за наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение, установено с влязлата в сила присъда и настъпилите вреди за пострадалия, в съответствие с разясненията в т.19 от ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК, която не е загубила сила. Според указанията в това тълкувателно решение, при разглеждането на делото във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства от значение за установяване неимуществените вреди на ищеца и въз основа на тях е приел, че степента на въздействие върху неговия личен и професионален живот не се отличава с по-голям интензитет от обичайните при подобни проверки, с което е определил размер на обезщетението в съответствие с практиката на ВКС в т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г., в която се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата.
Въззивният съд е извършил собствена преценка за приетите по делото писмени и гласни доказателства и с оглед на особеностите на конкретния случай е отчел всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението – продължителността на проверката за около месец, реално изживените страдания и безпокойства, както и отражението върху социалния живот на пострадалия, включително обстоятелството, че обвинението е срещу длъжностно лице, което упражнява професионалните си задължения, т.е при изпълнение на службата му. Тези обстоятелства са преценявани от съда по негово вътрешно убеждение, което в настоящото производство по реда чл.288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост. Съдът е уважил частично претенцията за обезщетение, но е отчел също, че присъденият размер не следва да надвишава реално претърпените вреди, поради което предявения иск е неоснователен за разликата над 2 000 лева. В този смисъл, поставеният въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4121 от 09.06.2017 г. по в.гр.д. № 12590/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.