Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
София, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурор Станева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2802/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на А. М. Д. чрез адвокат Д. П. от АК-София и касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 820 от 05.04.2018 г. по гр.д. № 3813/2017 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение от 09.05.2017 г. по гр.д. № 14882/2015 г. на Софийски градски съд в частта, в която е уважен предявения иск на А. М. Д. против Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 16 000 лева със законната лихва от 18.11.2012 г. и е отхвърлен до 20 000 лева.
Касационно обжалване е допуснато по въпроса за критериите, при които се съдът определя размер на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.
Отговор на въпроса се дава в т.ІІ на ППВС № 4/23.12.1968 г., с което се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да се вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на присъденото обезщетение, тъй като критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. Дадените разяснения от пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд и се възприема изцяло от настоящия състав. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за делото, а именно: какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, има ли постановена мярка за неотклонение или други наложени ограничения, както и дали проведеното наказателно производство е приключило в разумен срок. При определяне размера на обезщетението е от значение също, доколко обвиненията са се отразили върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състояние на пострадалия. Само когато единствена причина за увреждането е поведението на пострадалия, държавата се освобождава от отговорност или се намалява в случаите, при които се установи съпричиняване на вредоносния резултат, според Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК.
С оглед дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато прокуратурата е повдигнала обвинение, но не е била постановена осъдителна присъда. Въззивният съд правилно е възприел релевантните за случая обстоятелства, че след привличането му като обвиняем на 10.11.2008 г. за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и за безстопанственост на повереното му имущество като изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, на ищеца са били причинени вреди, но неправилно е определил размера на дължимото обезщетение. В случая, съдът не е съобразил, че през исковия период срещу ищеца, освен НОХД № 3135/2009 г. в Софийски градски съд е имало образувани други две наказателни дела – НОХД № 2994/2008 г. в СГС и НОХД № 9125/2007 г в СРС, приключили с оправдателни присъди, съответно в сила от 18.02.2011 г. и от 01.04.2011 г., за които е било присъдено обезщетение от държавата в размер на по 15 000 лева за това, че е приключило кариерното му развитие като преподавател в У. и е влошило здравословното му състояние /първото дело приключило след повече от три години, а второто – около 4 години, по което му е присъдено обезщетение за наложената забрана да напуска страната/, т.е отговорността на държавата за повдигането на обвинение от прокуратурата по настоящото дело е само за причинените вреди, за които не е било присъдено обезщетение през същия период. От данните по делото е видно, че ищецът е бил задържан за 72 часа, която мярка е отменена от наказателния съд и е изменена в парична гаранция и подписка през целия период на продължилото две години и три месеца наказателно преследване до постановяването на окончателно решение от Върховния касационен съд на 28.02.2011 г., но задържането е отразено в електронни издания пред широк кръг лица. Липсват доказателства за други мерки и задържане под стража на ищеца след повдигането на обвинение, както не се доказват твърденията за рязко влошаване на здравословното му състояние. Оправдателната присъда е постановена още на първа инстанция на 28.05.2010 г. и е потвърдена от въззивния наказателен съд, което прави несъстоятелни доводите на ищеца, че продължилия твърде дълго процес е причина за резултатите от изследванията през периода от 17.11.2010 г. до 23.03.2015 г., за което представя медицинска документация.
При тези данни, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди поради следните съображения: Отговорността на държавата от незаконни актове на правозащитните органи е обективно наложителна в случаите, когато е предявено обвинение и са предприети действия, които по надлежния ред са отменени или е постановена оправдателна присъда от съда, независимо дали при постановяването им актовете са били надлежно правно аргументирани. Повдигането на незаконно обвинение несъмнено представлява увреждащо действие, което засяга авторитета и професионалния живот на ищеца, но въздействието от наказателната репресия не може да се приеме за значително по обем, когато увреждащите последици са във връзка с други обстоятелства, извън поддържаното обвинение, за което следва да бъде ангажирана отговорността на държавата или когато вредите са били предмет на обсъждане в други производства и за тях е присъдено обезщетение, както в случая. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, които неизбежно съпътстват наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и последиците от обвинението върху начина на живот на обвинения в престъпление. При съвкупната преценка на тези обстоятелства и предприетите мерки на процесуална принуда от страна на прокуратурата, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца от конкретното обвинение е в размер на 10 000 лева, които се дължат за причинените му морални вреди от повдигането на незаконно обвинение за извършено престъпление в областта на професионална му реализация, което засяга не само личната чест и достойнство, но професионалните качества и авторитета му в обществото.
Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд е неправилно в частта, в която е уважена претенцията над този размер поради необоснованото завишаване на присъденото обезщетение, като в останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 820 от 05.04.2018 г. по гр.д. № 3813/2017 г. на Апелативен съд София в частта, в която е уважен иска на А. М. Д. против Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществените вреди над сумата от 10 000 лева и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на А. М. Д., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение на причинените неимуществени вреди над сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 820/05.04.2018 г. по гр.д. № 3813/2017 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.