О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 15.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4261 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. М., чрез адвокат Е. В. от АК-София срещу решение № 3104/05.05.2017 г. по в.гр.д. № 9668/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 01.06.2016 г. по гр.д. № 63058/2015 г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от С. Г. М. против [фирма] иск на основание чл.128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 5642 лева, за периода от месец октомври 2013 г. до месец ноември 2014 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящите изхода на делото въпроси – Само с гласни доказателства ли подлежи на доказване в съдебния процес фактическата дейност по престиране на работна сила от работника или служителя в изпълнение на неговото основно задължение по трудов договор, за което му се дължи възнаграждение; С оглед спецификата на разглеждания случай – пасивно процесуално поведение на ответника и невъзможност за осигуряване на свидетели на ищеца, подлежи ли на установяване от ищеца в рамките на разпределената от съда доказателствена тежест само чрез ангажирани от него писмени доказателства, вкл. и изходящи от работодателя (присъствен списък и др.). При предявен иск по чл.128, т.2 КТ, подлежи ли на пълно и главно доказване от ищеца фактът на ефективно полагане на труд (престиране на работна сила от него), когато работодателят – ответник не е оспорил този факт или е достатъчно ищецът да докаже възникването и съществуването на трудовото правоотношение. Според касатора, поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че липса съдебна практика.
От ответника по касационната жалба [фирма] не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради следните съображения: За да постанови своето решение, въззивният съд е приел, че ищецът е сключил трудов договор на 11.10.2013 г., в който е посочено, че постъпва на работа на 14.10.2013 г. на длъжността „ръководител товарен транспорт” на 4 часов работен ден с шестмесечен срок на изпитване, за което е постъпило уведомление в НАП на 12.10.2013 г. Съдът е приел също, че със заповед от 25.10.2013 г., работодателят е обявил трудовото правоотношение със С. Г. М. за невъзникнало поради неявяването му на работа, което е отбелязано в НАП на 25.07.2014 г. Съобразявайки липсата на писмени или гласни доказателства, от които да се установи полагането на труд от ищеца през исковия период, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че работодателят няма задължение да заплаща трудово възнаграждение по трудовия договор от 11.10.2013 г., а предявеният иск е неоснователен.
При тези изводи на въззивния съд, поставеният процесуалноправен въпрос за доказателствата, с които се установява фактическата дейност по престиране на работна сила от работника или служителя в изпълнение на неговото основно задължение по трудов договор, за което му се дължи възнаграждение, не обуславя изхода на делото, доколкото изводите на съда са, че липсват доказателства ищецът да е постъпил на работа. В случая, въззивната инстанция приема, че единственото доказателство за наличие на трудово правоотношение е подписаният и неоспорен по делото трудов договор, но няма акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор, а в присъствените форми по образец /на които се позовава касатора/ е отразено, че няма отработени часове от ищеца, поради което не се установява по делото той да е полагал труд при този работодател. Мотивите на съда не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, с оглед на което поставеният въпрос е неотносим към решаващия извод, че работникът не доказва да е постъпил на работа, поради което трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.
Останалите повдигнати от касатора правни въпроси за доказването на релевантните по спора факти намират своя отговор в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК – всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т.е. в производството по предявен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ, при твърдения, че въз основа на подписан договор е възникнало трудово правоотношение, а работникът е полагал труд, за който му се дължи възнаграждение, ищецът следва да установи, че е постъпил на работа при работодателя, което съгласно изричната разпоредба на чл.63, ал.4 КТ се удостоверява писмено. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че началото на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на работника или служителя. Когато не е уговорено друго относно началото на изпълнение на трудовия договор се прилага разпоредбата на чл.63, ал.3, изр.1 КТ. Страните могат да уговорят срок, в който след сключването на трудовия договор работникът или служителят ще постъпи на работа, като посочат точно датата на постъпване или определят времето, след което работникът или служителят ще постъпи на работа. Така уговорен този срок е задължителен за тях. Ако работникът не спази срока, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало освен, ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено (чл.63, ал.4 КТ), чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването – решение № 156 от 16.05.2012 г. по гр.д. № 1027/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Предвид гореизложеното и съществуващата съдебна практика на Върховния касационен съд, поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдебната практика е уеднаквена, а при липсата на аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че липсва съдебна практика по определен правен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. При липсата на доводи в този смисъл не може да се допусне касационно обжалване на решението, тъй като не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3104 от 05.05.2017 г. по в.гр.д. № 9668/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.