О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 10.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4834 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр.§74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц.а.с.д. – р.д.г.к.м.м.о., представлявана от Д. Л. В., чрез адвокат И. И. от АК-София срещу решение № 173 от 25.07.2017 г. по в.гр.д. № 105/2017 г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решение № 507 от 23.12.2016 г. по гр.д. № 653/2016 г. на Окръжен съд Русе, с което е уважен предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на договора от 13.09.2012 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 105, том ІІІ, рег. № 7589, дело № 376/2012 г. на нотариус с рег. № 180 от НК между Г. Н. Т. и Ца.с.д.- р.д.г.к.м.м.о.
В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Могат ли страните по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по своя воля, неформално да трансформират договора от предоставяне на непосредствени и лични грижи в заплащане на паричен еквивалент?”; 2. „Трябва ли ищецът да докаже изложените в исковата молба твърдения?”; Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От ответника по касационната жалба Л. Г. Х., конституирана на мястото на починалия в хода на делото Г. Н. Т., чрез адвокат Т. К. от АК-Р., е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с нотариален акт № 105/2012 г., като ответникът се е задължил да осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителя. Съдът е установил, че представителите на ответника не са изпълнявали поетите задължения да полагат грижи и осигуряват нужната издръжка и е отхвърлил възражението за неизпълнение на договора поради неоказване на съдействие от кредитора. Според въззивната инстанция не са представени доказателства за предоставянето на грижи, а частичното изпълнение на задължението за издръжка също е основание за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на длъжника, с оглед на което предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД е основателен.
При проверка на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд поради следните съображения: Първият поставен от касатора въпрос не обуславя изхода на делото, доколкото съдът не е обсъждал в обжалваното решение дали страните могат „неформално да трансформират договора”, а е приел, че ответникът не доказва да е изпълнил задълженията си по договора за гледане и издръжка, както не доказва, че е предлагал изпълнение, но му е отказано съдействие от ищеца, за което да е поискано трансформиране на задължението за полагане на грижи в техния паричен еквивалент. В този смисъл, материалноправният въпрос е неотносим, още повече, че в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът не е цитирал или представил съдебни решения, формирали практика на ВКС, в противоречие с която се поддържа, че е постановено въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка, последователно в съдебната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ІV г.о. и решение № 439 от 22.12.2012 г. по гр.д. № 90/2011 г. на ІІІ г.о. се приема, че прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за същствуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Н. на съдействие от страна на кредитора за изпълнение задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. В случая, въззивният съд е приел, че липсват доказателства да е предлагано изпълнение на ищеца, той да е отказал или да е поискано трансформиране на задължението в пари, поради което е налице виновно неизпълнение на длъжника, а предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД е основателен. Изводите на въззивната инстанция не са в противоречие, а в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, че когато кредиторът по алеаторния договор не приема предлаганите му от длъжника грижи и храна, за да бъде изправна страна, длъжникът трябва да поиска от съда да трансформира задължението му по договора в парично и ежемесечно да превежда по сметка на кредитора определената за неговата издръжка парична сума. В този смисъл не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отговор на процесуалноправния въпрос, трябва ли ищецът да докаже изложените в исковата молба твърдения по иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, се дава с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т.е. ищецът трябва да установи предпоставките за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, а ответникът – точно изпълнение на задълженията му да полага грижи и осигурява цялата необходима издръжка за спокоен и нормален живот на прехвърлителя, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение.
След като съдебната практика е уеднаквена и липсват аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, във връзка със съществуването, изпълнението или развалянето на алеаторния договор, не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните разпоредби, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Л. Г. Х. е поискала заплатените разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Т. К. от АК-Р., които с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 31.10.2017 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 173 от 25.07.2017 г. по в.гр.д. № 105/2017 г. на Апелативен съд Велико Т..
ОСЪЖДА Ц.а.с.д. – р.д.г.к.м.м.о., представлявана от Д. Л. В., ЕИК[ЕИК], да заплати на Л. Г. Х., чрез адвокат Т. К. от АК-Р., разноски пред касационната инстанция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.