4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр.София, 14.03.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 223 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.73, ал.4 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Камарата на частните съдебни изпълнители срещу решение от 02.08.2018г., постановено по дисциплинарно дело № 12/2018г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители/КЧСИ/, с което е отказано да бъде наложено дисциплинарно наказание.
Оплакванията, развити в жалбата са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна
Ответникът по жалбата М. Г. –ЧСИ с рег./№/, с район на действие ГС София поддържа, че решението е недопустимо, тъй като дисциплинарното производство е образувано след предвидения за това срок, а също така, че ако не бъде възприет този и довод, то моли същото да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника по жалба- ЧСИ М. Г. за недопустимост на жалбата на КЧСИ, като просрочена. Видно от приложеното по делото съобщение КЧСИ е уведомена за постановеното решение на 08.10.2018г. , а жалбата е подадена чрез администриращия орган на 10.10.2018г., т.е. в предвидения в разпоредбата на чл.73 ЗЧСИ срок.
По искане на КЧСИ е образувано дисциплинарно производство срещу ЧСИ М. Г. за извършени нарушения по изпълнително дело /№/, със страни В. Й.-взискател и Р. П. – длъжник , за сума от 500 лева, за това че:
– е нарушен чл.11, вр.чл.2 от Етичния кодекс на ЧСК за това , че не е приключила своевременно изпълнителното дело-при молби от длъжника от 14.07.2017г. и 05.09.2017г. за вдигане на наложени обезпечителни мерки ЧСИ прекратява делото на 05.09.2017г. и на 08.09.2017г. праща писмо до С.”АД за вдигане на наложен запор.
-е нарушен чл.45 от Етичния кодекс, поради бездействие на ЧСИ относно прекратяване на делото и непроизнасяне в разумен срок.
За да откаже да наложи наказание на ЧСИ М. Г. ДК КЧСИ е приела, че в тежест на Камарата е да докаже , че нарушенията са извършени от виновно с оглед разпоредбата на чл.47 от Устава на КЧСИ. Прието е, че съдебният изпълнител се е забавил след постъпване молба от длъжника за вдигане на запора с 42 дни, но от това действие за длъжника не са последвали вредни последици, тъй като задължението е било платено и не са предприети повече действия по събирането му след 23.02.2012г. Прието е, че това бездействие не съставлява нарушение на Устава и закона в конкретния случай, както и че частният съдебен изпълнител не е имал задължение по закон да постанови акт за прекратяване на производството към момента на погасяване на задължението -23.02.2012г.
Прието е, че дисциплинарното производство не е погасено по давност, тъй като изпълнителното дело е прекратено на 05.09.2017г. и от тогава тече три годишния срок за образуване на дисциплинарно производство, а същото е образувано на 26.06.2018г.
При преценка на всички професионални действия на частния съдебен изпълнител дисциплинарната комисия е счела, че не е налице основание за налагане на наказание на ЧСИ М. Г..
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира за правилен извода на ДК КЧСИ за това, че дисциплинарното производство не е погасено по давност, тъй като изпълнителното дело е прекратено на 05.09.2017г. и от тогава тече три годишния срок за образуване на дисциплинарно производство, а същото е образувано на 26.06.2018г.
Неоснователно е възражението на частният съдебен изпълнител за това, че отговорност не може да му бъде търсена поради изтичане на давността по чл.69, ал.1 ЗЧСИ, тъй като текста на закона предвижда, че дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му, като дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл.70, ал.1 ЗЧСИ е узнал за нарушението. В този смисъл е и даденото разрешение в т.12 ТР2/2013г. ОСГТК на ВКС. В случая изпълнителното дело е прекратено на 05.09.2017г. и от тогава тече три годишния срок за образуване на дисциплинарно производство, а същото е образувано на 26.06.2018г. Когато има нормативно уредено дисциплинарно производство, според което наказващият орган не може да действа служебно, но трябва да бъде сезиран от друго лице и още повече когато решението на наказващия орган подлежи на съдебен контрол, включително по инициатива на сезиращото лице, и съдът може да наложи исканото дисциплинарно наказание, срокът е за сезиране на наказващия орган. Сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване. То не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира за правилен извода на ДК КЧСИ и за това, че извършените от частния съдебен изпълнител действия в изпълнителнителното производство по изпълнително дело //, със страни В. Й. – взискател и Р. П. – длъжник , не са незаконосъобразни. И пред настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да опровергават приетото за установено в обжалваното решение за липса на виновно извършени закононарушения от частния съдебен изпълнител по процесното изпълнително дело. С оглед на показанията и на разпитания по делото свидетел , настоящият съдебен състав намира , че не са допуснати съществени нарушения на нормите, уреждащи принудителното изпълнение, които да обуславян налагането на наказание на частния съдебен изпълнител.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, вр. с чл.229, ал.1, т.6 ГПК за да направи искане в съответствие с изискванията на чл.17, ал.1 и ал.2 от Закона за конституционният съд и чл.18 от Правилника за организация на дейността на Конституционния съд да се обяви за противоконституционна разпоредбата на чл.68 ЗЧСИ, каквото възражение прави ЧСИ М. Г., като предпоставка за спиране разглеждането на настоящето дело. Съдът намира, че в случая не е налице спор, в който следва да се установи прякото противоречие на нормата на чл.68 ЗЧСИ с разпоредбите на чл.16 и чл.48 от Конституцията на РБ, гарантиращи правото на труд.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира , че по въпроса поставен от ответника по жалба : ”Редно ли е при положение , че едно лице е член на определена със закон професионална организация и заплаща за това членство членски внос , дисциплинарните производства срещу него да се разглеждат от орган на същата тази дисциплинарна организация” не е необходимо да поиска преюдициално заключение от Съда на Европейския съюз с оглед правилното разрешаване на конкретния спор. Правото на Европейския съюз е интегрирано в националната ни правна система и в случая компетентност на националния съд, въз основа на собственото му право, което да не съответства на Регламент, не може да бъде обосновано и не са налице предпоставките на чл.267 ДФЕС и чл. 94 от Процедурния правилник на С.. Разрешаването на поставения въпрос не е от основно значение за настоящото производство по разглеждане жалбата на КЧСИ срещу решение на ДК КЧСИ за отказ да бъде наложено дисциплинарно наказание. Настоящият състав не намира да е налице въпрос относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установена връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в настоящето производство, в който случай би било необходимо решение за да може националния съд да постанови своя акт.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.73, ал.4 ЗЧСИ обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 02.08.2018г., постановено по дисциплинарно дело № 12/2018г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители/КЧСИ/, с което е отказано да бъде наложено дисциплинарно наказание на ЧСИ М. Г..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: