1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр.София, 08.03.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4560 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.07.2018г. по гр.д.№1606/2017г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Жалбоподателката Н. И. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответницата В. Л. С. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е , като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Н. Д. иск срещу В. С. за отмяна на дарение, извършено с нотариален акт /№/, том І, рег./№/, дело /№/ на нотариус В. П., с рег./№/ на Нотариалната камара, на 67,12 % идеални части от апартамент в [населено място], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателката-ищец в производството, не е доказала нужадата си от издръжка, както и че такава й е била отказвана от ответницата по жалба и по иска.
Установено е по делото, че след извършване на дарението през 2001г. жалбоподателката е получила 5000лева при доброволна делба на апартамент.в [населено място], извършена на 10.05.2002г., продала е с нотариален акт /№/ на [фирма] апартамент с мазе и таван в [населено място] за сумата 47 777,50 лева, а малко по рано- с нот.акт /№/ жалбоподателката и бившия й съпуг са продали магазин, мазе и таванско помещение в [населено място], за сумата 118 000 лева.
Прието е за установено, че ищцата изпитва постоянен недостиг на парични средства и за преодоляването му е търсила съдействието на ответницата, която се е отзовавала съобразно поисканото. Прието е също така, че ищцата не е представила доказателства за конкретните параметри на нуждата й от издръжка, както и такива, че е искала от ответницата нещо различно от получаваното от нея, съгласно приетите като доказателства по делото разписки.
При установените по делото данни съдът е счел, че не е доказано основанието на чл. 227, ал.1 б. “в“ ЗЗД, поради което е отхвърлил иска за отмяна на дарението.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: трябва ли нуждата да се установява с експертиза и как следва да се установи нуждата на от издръжка на дарителя и дали става въпрос за отказ или за принципна недостатъчност на даденото, ако дарителят е получил пари от надарената, които са недостатъчни за преживяването му. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 22.01.2014г. по гр.д.№3321/2013г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието , че при определяне нуждата на дарарителя от издръжка се вземат предвид всички обстоятелства, влкючително и определения държавен размер на линията на бедност, решение от 20.01.2012г. по гр.д.№263/2011т., ІV г.о. на ВКС, в което се приема, че нуждата от издръжка на дарителя трябва да е трайна и е нужна експертиза при установяването й, решение от 16.05.2013г. по гр.д.№1203/2012г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че ако няма покана за даване на издръжка едва исковата молба е искане за даване на такава и решение от 23.10.2015г. по гр.д.№600/2015г.-за задължението на съда да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като даде указания относно релевантните факти и укаже на страните необходимостта да ангажират доказателства.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по правно въпроси от значение за спора, но е съобразил трайната практика на ВКС при разглеждането на спора по същество. Според същата дарението е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното, имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава, като срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност. Съгласно ТР № 1 от 21.10.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГК на ВКС само когато когато дарителят трайно се нуждае от издръжка и дареният има възможност да даде такава и я откаже, за дарителя възниква правото да иска отмяна на дарението. Приема се, че в този случай е налице високо укорима непризнателност, при която отмяна на дарението, от една страна ще даде възможност на дарителя да получи средствата, от които се нуждае, а от друга – ще е санкция за поведението на дарения. Посочва се, че тази санкция следва да се прилага стриктно и само за силно укоримо поведение, поради което при преценката за наличието на такова, съдът съобразява всички установени по делото обстоятелства. На преценка подлежи и обстоятелството дали дарителят трайно е изпаднал в нужда от издръжка, за което съдът съгласно е длъжен да съобрази доходите на дарителя и дали те са по – ниски от определения в държавата размер на линията на бедност/р.№432-2014-ІV г.о./.
Налице е и установена задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав и според която нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. В тежест на дарителя е да дакаже с всички доказателствени средства каква е сумата, съставляваща месечните средства, които има на свое разположение, която се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му /р.№473-2012-ІV г.о./.
В случая съдът, вземайки предвид именно трайно установената практика е счел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.227, б.”в” ЗЗД , като е приел че в тежест на жалбоподателката-ищец в производството е да докаже какви са конкретните й нужди от издръжка и какви са доходите й към настоящия момент, за да може да се прецени дали същите са под линията на държавно определения размер на бедност, което тя не е сторила, както и дали след като е в работоспособна възраст трайно е изпаднала в нужда от издръжка, която ответницата й отказва поради крайно укорима непризнателност . Ето защо не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.07.2018г. по гр.д.№1606/2017г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: