1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2544 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано по две частни касационни жалби на Ц. И. Р. и Х. М. Й., двамата чрез адвокат Б. Н. от АК-Велико Търново, срещу определение № 133/24.04.2019 г. по ч.гр.д. № 152/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е отменено определение от 08.04.2019 г. по гр.д. № 313/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново и е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове на П. А. Р. за сумата 109 258 евро чрез налагане на запор върху банкови сметки, дружествени дялове и възбрана върху недвижими имоти, при внасяне на парична гаранция от 5000 лева, и на Ф. Д. Х. против Ц. И. Р. и Х. М. Й., за сумата от 43 740,38 евро чрез налагане на запор върху банкови сметки, дружествените дялове и възбрана на недвижими имоти, при парична гаранция от 2000 лева. В частните жалби се поддържа, че определението е неправилно и следва да се отмени, тъй като исковата молба е нередовна и неясна, не е посочено правното основание на бъдещите искове, не е прецизирана отговорността на всеки един от ответниците, нито са представени убедителни доказателства за основателността на исковете, които са недопустими и неоснователни поради изтекла погасителната давност.
В изложение към частните касационни жалби се поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на определението поради вероятна недопустимост и очевидна неправилност, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. „Допустимо и правилно ли е да бъде допуснато обезпечение по бъдещ иск, при условие, че в молбата ищецът въобще не е посочил и конкретизирал правното основание на бъдещия си иск/искове?”; 2. „Допустимо ли е решаващият съд, без да конкретизира правното основание на бъдещия иск в определението си, а това не е направено въобще и в молбата от молителя, да допусне обезпечение въобще и по принцип на някакъв бъдещ иск, при направен от него извод, за алтернативност на бъдещото правно основание?”; 3. „Следва ли при посочени двама бъдещи ответника, да се конкретизира размерът на паричното притезание спрямо всеки един от тях, /което всъщност е и цената на иска/, след като не се претендира солидарна отговорност между тях?”
От П. А. Р. чрез адвокат С. М. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в частните касационни жалби и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
От ответника по жалбата Ф. Д. Х. чрез адвокат С. М. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в частните касационни жалби като също счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че определението подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2, вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
За да постанови определението, въззивният съд е приел, че молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск с цена 109 258 евро от П. А. Р. и бъдещ иск с цена 43 740,38 евро от Ф. Д. Х. е основателна, тъй като твърденията, че в периода от 2004 г. до 2010 г. са били преведени по банков път парични суми на името на Ц. И. Р. и Х. М. Й. за закупуването на имоти в [населено място], се подкрепят от писмени доказателства. При липсата на твърдения за сключен договор, според съда, няма пречка сумите да се претендират на основание чл.55 и сл. ЗЗД, както е било поискано с отправената нотариална покана и независимо дали представените с молбата писмени доказателства са убедителни, обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл.391, ал.2 ГПК – при внасяне на парична гаранция.
При тези фактически и прави изводи, доводите на жалбоподателите за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното определение по чл.280, ал.2 ГПК са неоснователни. Молбата за обезпечение на бъдещите искове е подадена е пред родово компетентния съд, който се е произнесъл в рамките на предоставените му правомощия, а съдържанието на молбата отговаря на изискванията в чл.395, ал.1 ГПК. Не се установяват нарушения във връзка със съществуването и упражняването правото на иск, поради което доводите за процесуална недопустимост на определението са несъстоятелни. Не е налице и поддържаното в изложенията към частните касационни жалби „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсва нарушение на основни начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд и не е налице явна необоснованост поради нарушаване на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушение на императивни правни норми. Мотивите на съда съдържат неговата преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях, с оглед обема на търсената защита и съдействие. Доводите за нередовност на исковата молба също не обосновава допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, тъй като са налице всички предпоставки за уважаване на молбата по чл.390 ГПК, изведени в задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК – бъдещият иск да е процесуално допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда за молителите.
Допускане на касационното обжалване на въззивното определение съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК – посочване на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт, по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, формулираните въпроси се свеждат до това, необходимо ли е молбата за допускане на обезпечение да съдържа правното основание на бъдещ иск. Тези въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване поради значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като в съдебна практика на ВКС се приема, че съдът не е обвързан от сочената и поддържана правна квалификация на предявения иск, но е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая. Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на предмета, с който е сезиран (очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен, след надлежно заявени искания), но сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните, като не е обвързан от квалификацията, сочена от тях. Молбата за обезпечение на бъдещ иск е достатъчно да отговаря на изискванията по чл.395, ал.1 ГПК, докато допуснатите нередовности в исковата молба следва да бъдат отстранени от ищеца след даване на указания от съда в исковото производство съгласно чл.129, ал.2 ГПК. В случая са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове срещу лица, които се твърди, че са получили по банков път парични суми, без да са упълномощени да ги разходват от името и за сметка на молителите, т.е. бъдещите искове за присъждане на сумите са допустими и е налице обезпечителна нужда за молителите да гарантират изпълнението на евентуално позитивно за тях съдебно решение. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение по тълк. дело № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените конкретни твърдения и подкрепящите ги доказателства съгласно чл.391, ал.1, т.1 ГПК, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл.180 и 181 ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е процесуално допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната основателност може да се основава на изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл.391, ал.3 ГПК). Следователно, мотивите на съда за вероятната основателност на бъдещите осъдителни искове, с оглед внесената от молителите парична гаранция, не е в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, а при липсата на доводи за изменение на съществуващата практика на ВКС поради промяна в законодателството или обществените отношения не може да се приеме, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 133 от 24.04.2019 г. по ч.гр.д. № 152/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.