О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 28.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2630 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал. 2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6230/25.06.2018 г. от П. Й. С. срещу определение № 271 от 11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2032/2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба вх. № 2345 от 19.02.2018 г. срещу определение № 83 от 22.01.2018 г. по ч.гр.д. № 1014/2018 г. на Старозагорския окръжен съд и е прекратено производството по делото пред ВКС. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Жалбоподателят счита, че частната му касационна жалба е следвало да бъде разгледана по същество, тъй като, независимо че цената на иска е под 5 000 лева и решението по делото не подлежи на касационен контрол, обжалваното определение е преграждащо и не може да се приравнява на решение по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от състав на Върховния касационен съд и подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд, на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 2032/2018 г. на ВКС, ІV г.о., е образувано по частна касационна жалба на П. Й. С. срещу определение по ч.гр.д. № 1014/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение по гр.д. № 5180/2017 г. на Старозагорския районен съд за връщане на исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по гражданското дело.
Обжалваното определение на Върховния касационен съд е правилно и съобразено със закона, поради което следва да бъде потвърдено. Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 от ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че ответната страна му отговаря за вреди като възложител на работата на съдиите и му дължи обезщетение от 2000 лева, която иска да му бъде присъдена. Цената на исковете е посочена от самия ищец и съдът не е допуснал изменение размера на претенцията. При тези данни, цената на предявения иск за присъждане на парично вземане се определя съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК и е под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ, бр.86 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела, а според чл.274, ал.4 ГПК – не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявеният иск е за парични вземания с цена на всеки иск под определения в закона размер, поради което правилно Върховният касационен съд е приел, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното частно производство следва да се прекрати.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 271 от 11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2032/2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: