О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1530 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. П. Н. от [населено място] чрез адвокат В. Г. от АК – Б. срещу решение № V-139/14.12.2018 г. по в.гр.д. № 1389/2018 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 1630/24.07.2018 г. по гр.д. № 1048/2018 г. на Районен съд Бургас за отхвърляне молбата на С. П. Н. за изменение на родителските права по отношение на малолетния Б., [дата на раждане] , за промяна на местоживеенето му при нея в [населено място], определяне режим на лични отношения с бащата – К. Ж. П., както и определяне на месечна издръжка на детето в размер на 150 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без посочване на конкретен въпрос. Отделно са представени допълнение към касационна жалба и допълнително изложение, в което се поставени въпросите: „по чл.59, ал.9 СК” и „липсата на достатъчна активност на въззивния съд за изясняване основанията на родителите да искат предоставяне децата на тях и за изясняване на действителните отношения”, които касаторът твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ППВС № 1/1974 г.
Ответникът по касационната жалба К. Ж. П. чрез адвокат Н. А. от АК – Б. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като претендира разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са родители на Б. К. П., [дата на раждане] , съжителствали на съпружески начала до раздялата им през м. януари 2016 г. и по споразумение, което е утвърдено с решение № 269/12.02.2016 г. по гр.д. № 8499/2015 г. на Районен съд Бургас, родителските права по отношение на малолетното дете Б. са предоставени на бащата К. Ж. П., а на майката е опреден режим на лични отношения с детето. Въз основа на приобщените доказателства по делото, въззивният съд приема също, че не са налице основания за промяна на обичайната за детето среда при бащата, който осигурява необходимите за възрастта на малолетния битови условия, а физическото и емоционално състояние на майката, която е родила отново на 11.07.2018 г., според мотивите на обжалваното решение, не може да обоснове извод за настъпила съществена промяна, която да налага определяне на нов режим на лични отношения и промяна на местоживеенето на детето при майката, но и липсва основание да бъдат ограничавани личните й контакти с Б.. Според въззивната инстанция, раждането на второ дете от майката не е обстоятелство от значение за изменение на родителските права, тъй като съдът решава този въпрос като се ръководи единствено от интереса на малолетното дете Б., който в случая е свързан с това, повече да не бъде подлагано на психологичен натиск.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният в материалноправен въпрос за приложението на чл.59, ал.9 СК обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съдебната практика, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленум на ВС, се приема, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. Цитираната в обжалваното решение практика на ВКС е в този смисъл – с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единият родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да се определи режима на лични контакти в интерес на малолетното дете. В случая, въззивният съд е приел, че интересът на детето следва да се преценява не само с оглед родителския капацитет, материалните възможности и уменията на всеки от двамата родители да полага грижи за неговото възпитание, но също така доколко промяната в обичайната среда за живеене ще подобри създадените условия за неговото отглеждане и възпитание. Съобразявайки всички обстоятелства по случая, въззивният съд е достигнал до извод, че раждането на второ дете от майката, независимо от позитивните за Б. емоции, не обуславя изменение на обстоятелствата поради твърде краткия период на общуване от 5 месеца, както и необходимостта от промяна на родителските права и местоживеенето на малолетния Б.. С цел да не бъде подлаган на психологичен натиск, съдът е запазил определения режим на лични контакти, при който двамата родители ще могат непосредствено да полагат грижи за възпитанието на малолетния, в съответствие с отговорното родителско поведение. Преценката на съда, на кого да бъдат предоставени родителските права се основава на установените по делото обстоятелства и констатациите в социалния доклад, че всяка от страните има родителско капацитет, възможности и желание да осигури максимално добри условия за отглеждане на малолетното дете, но съдът е предпочел да запази установения по споразумение на двамата родители режим, с оглед липсата на съществена промяна в условията и семейната среда както при бащата, така и при майката. Тези мотиви, както и изводите, че ненужното стесняване на режима на лични контакти с майката е против интересите на детето, правилно са били преценени с оглед на необходимостта от пълноценно участие на всеки от родителите в полагането на грижи и възпитание на детето.
Оплакванията в касационната жалба за липса на достатъчна активност на въззивния съд за изясняване на действителните отношения между страните по делото и малолетния Б., по своята същност представлява довод за процесуално нарушение на съда при решаване на спора по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а не правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по който Върховният касационен съд може да се произнесе само след допускане на въззивното решение по конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, съгласно разясненията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено при съобразяване на задължителната съдебна практика, формирана с ППВС № 1/1974 г., поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Ж. П. чрез адвокат Н. А. от АК – Б. е поискала разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 05.04.2019г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-139 от 14.12.2018 г. по в.гр.д. № 1389/2018 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА С. П. Н. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на К. Ж. П. чрез адвокат Н. А. от АК – Б., разноски пред касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.