1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 21.03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик В. частно гр.д. № 956 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Г. В. В. чрез адвокат В. В. от АК-Велико Търново срещу определение № 430 от 18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 525/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава определение от 28.11.2018 г. по гр.д. № 499/2018 г. на Окръжен съд Ловеч, с което се отказва освобождаване от задължение да внесе държавна такса по делото и да му се предостави правна помощ.
Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и допустима. В нея се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а в изложение към жалбата се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос „за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, и предоставяне на безплатна правна помощ по реда на ГПК, съответно съгласно разпоредите на ЗПП” в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство.
С обжалваното определение на въззивния съд са възприети изводите на първата инстанция, че установените обстоятелства в представените декларации за семейно и имотно състояние не обосновават извод за липсата на средства да се плати дължимата държавна такса по делото, тъй като ищецът не е с влошено здравословно състояние, не е декларирал имущество и доходи на своята съпруга и има възможност да получи средства от неговото имущество по реда на чл.110 ЗПКОНПИ /върху което са наложени обезпечителни мерки/, което обстоятелство създава затруднение, но не води до невъзможност за заплащане на таксата.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допускането на касационно обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая не са налице. Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който обуславя изводите на съда в обжалвания акт, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Върховният касационен съд няма задължение да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая, касаторът не е формулиран конкретен правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото, а в съдебната практика на ВКС е изяснено, че преценката на съда, дали са налице предпоставките за освобождаване от задължението да се внесе държавна такса и съдебни разноски по делото, при твърдения за затруднено материално положение на молителя, винаги се съобразява с данните по делото за притежаваното от него и семейството му имущество, възрастта, здравословно състояние, както и всички други обстоятелства от значение към възможността да поеме дължимите такси и разноски.
Според дадените разяснения в цитираното тълкувателно решение, при липсата на правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касационната инстанция не може да прецени наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 430 от 18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 525/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава определение от 28.11.2018 г. по гр.д. № 499/2018 г. на Окръжен съд Ловеч и се отказва освобождаване от задължение да се внесе дължимата държавна такса по делото и да се предостави правна помощ на Г. В. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.