О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
София, 20.12. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3273 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. И. чрез адвокат В. И.-К. от АК-Л. срещу решение № 92 от 08.05.2018 г. по в.гр.д. № 487/2017 г. на Апелативен съд В. Т. в частта, в която се потвърждава решение № 176 от 04.10.2017 г. по гр.д. № 258/2017 г. на Окръжен съд Ловеч и е отхвърлен предявения от касатора иск срещу П. на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 5000 лева до предявения размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 24.10.2016 г. до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос: „Как следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД?”, разрешен според касатора в противоречие със съдебната практика на ВКС в т.ІІ на ППВС № 4/23.12.1968 г. и решения на ВКС.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като е било повдигнато обвинение на ищеца за престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда. Съдът е установил, че срещу няколко лица е започнала проверка и е образувано ДП №230/2009 г. в ОД на М.-Л., по което В. Ц. И. е привлечен като обвиняем на 20.10.2010 г. за извършено престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1, чл.20, ал.4 НК и е взета мярка за неотклонение „подписка”, а на 19.07.2011 г. е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Наказателното производство по второто обвинение е било прекратено поради изтичане на абсолютната давност на 06.01.2015 г., а по първото обвинение е постановена оправдателна присъда, потвърдена с решение № 239/24.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 590/2016 г. на Окръжен съд Плевен, в сила от същата дата. При тези релевантни за спора обстоятелства за периода на продължилото наказателното преследване, съобразявайки тежестта на обвинението, за което отговаря държавата чрез своите правозащитни органи и степента на въздействие върху физическото и емоционално състояние на ищеца от преживения стрес и напрежение, както и взетата мярка за неотклонение по отношение на него, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 5000 лева.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение правния спор и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи за наличието на причинно-следствена връзка между повдигането на незаконно обвинение от прокуратурата и настъпилите морални вреди на пострадалия – накърняване на доброто му име в обществото и негативните последици от продължилото около шест години наказателното преследване след привличането на ищеца като обвиняем Тези изводи са в съответствие с дадените разяснения в ТР №1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК, т.19, в които се посочва, че при разглеждане на делото във въззивното производство, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд е приел, че степента на въздействие на наказателното преследване не се отличава с причиняване на болки и страдания на пострадалия над обичайните, с оглед на което е определил размер на обезщетението в съответствие със съдебната практика в т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., в която се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, когато се ангажира отговорността на държавата.
Материалноправният въпрос как се определя обезщетението по чл.52 ЗЗД не обуславя допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното решение не е постановено в противоречие, в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, според която съдът е длъжен да отчете всички обстоятелства от значение за размера на дължимото обезщетение, с оглед на особеностите на конкретния случай – вида и продължителността на наказателното преследване, по което е постановена оправдателна присъда; действително преживяните болки и страдания на пострадалия, както и отражението на незаконното обвинение върху неговия личен живот, с оглед взетата по отношение на него мярка за неотклонение. В случая, въззивната инстанция приема, че конкретния размер на обезщетението се обуславя от приобщените по делото доказателства за негативните проявления на незаконното обвинение върху здравословното състояние на ищеца. Тези доказателства са преценявани по вътрешно убеждение на съда, което в настоящото производство по реда чл.288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост. Съдът е уважил иска за обезщетение, като е отчел, че присъденият размер е само за реално претърпените вреди, поради което претенцията на ищеца е неоснователна за разликата над 5000 лева. В този смисъл, въззивно решение е в съответствие с трайната практика на ВС и ВКС по тълкуване и прилагане на закона, намерила израз в ППВС № 4/68, ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92/08.05.2018 г. по в.гр.д. № 487/2017 г. на Апелативен съд В. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.