1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр.София, 26.01.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2838 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.02.2017г. по гр.д.№1283/2015г на ОС В.Т. , с което са отхвърени искове с правно осноавание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.42, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателите К. Д. К., В. К. В. и К. В. В. поддържат чрез представителя си, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от К. К. и Е. Д. / заместена от правоприемниците си В. К.,К. В. и Р. В./ иск с правно основание чл. чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД , вр. чл.38 ал.1 и чл.42 ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде прогласен за недействителен по отношение на К. К. и Е. Д./ поради липса на съгласие-липса на представителна власт, сключения от К. Г., като пълномощник на продавачите и като купувач Договор за продажба от 21.05.2009г. на недвижими имоти в землището на [населено място], общ. В.Т. – нива от 13,001 декара, трета категория в местността „Г.д..”, представляваща имот №051014 по плана за земеразделяне и нива от 18 декара, трета категория в местността „Н.м.”, представляваща имот №.058007.. по плана за земеразделяне, обективиран в нотариален акт №714/2009г. на нотариус Г. С., с район на действие района на Великотърновския районен съд, като неоснователен.
Установено е по делото, от пълномощни от 07.05.2009г. и от 08.05.2009г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието им, че ищците Е. В. и К. К. упълномощили ответника П. П. да се разпореди от тяхно име с придобитите по наследство от Д. К. земи в [населено място], като ги продаде, дари, замени и ипотекира на когото намери за добре и при цена, каквато прецени. В пълномощните били включени клаузи пълномощникът да получи продажната цена за имотите, да договаря сам със себе си и да преупълномощава трети лица с всички или с част от правата по тях. Констатирно е, че на 07.05.2009г. и 08.05.2009г. ищците съставили и декларации по действащата към момента разпоредба на чл. 25, ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, които предали заедно с пълномощните на П. П.. Установено е, че на 08.05.2009г. пълномощникът П. преупълномощил ответницата К. С. да продаде процесните ниви на когото намери за добре, включително и на себе си, при цена каквато прецени, като в пълномощното било уговорено преупълномощеното лице да представлява пълномощника пред съответните държавни органи във връзка с оформяне на документите по продажбата, като П. П. декларирал, че е получил договорената сума и няма никакви претенции към упълномощеното лице и купувача. Видно от приложения нотариален акт №714/2009г. на нотариус Г. С., с район на действие района на Великотърновския районен съд, С., като пълномощник на П., последният пълномощник на ищците, продала на себе си процесните имоти за сумата 4367 лв., като в нот.акт е посочено, че тази сума е заплатена от нея предварително на П..
Съдът е приел, че не са налице сочените от ищците основания за недействителност на процесната сделка като сключена при липса на съгласие и поради липса на представителна власт заради липсата на индивидуализация на имотите в пълномощното и заради липсата на право на пълномощника да преупълномощава друго лице с правото да договаря сам със себе си. Прието е, че първото основание-липса на представителна власт поради това, че в пълномощното липсва индивидуализация на имотите по площ, граници, местонахождение и продажна цена , не е налице, тъй като съгласно т.1 ТР№5/2014г. ОСГТК на ВКС за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Посочва се, че не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Възприето е даденото тълкуване, че обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното и само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. По тези съображения съдат е приел, че тъй като в случая няма правна норма, изрично изискваща определено съдържание на този вид пълномощно-за продажба на недвижими имоти, без значение за валидността на пълномощното, респ. за действителността на сделката, е липсата на достатъчно ясна индивидуализация на имотите, за разпореждането с които е извършеното упълномощаване.
По отношение на второто основание-липса на съгласие, поради липса на представителна власт на преупълномощената да договаря сама със себе си, тъй като пълномощникът ве е разполагал с правата да преупълномощава трето лице с правото да договаря само със себе си съдът е приел и същото за неоснователно. Прието е, че ищците са дали всички права на пълномощнике по отношение на разпореждането с техните наследствени имоти, вкл. и да преупълномощава трети лица да договарят сами със себе си.
С оглед изложеното, съдът е счел за неоснователни предявените искове по чл. чл.26, ал.2 пр.2 ЗЗД, вр. чл.38 ал.1 и чл.42, ал.2 ЗЗД и ги е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: допустимо ли е пълномощникът, комуто е дадено съгласие да договаря сам със себе си, преупълномощавайки трето лице, да даде съгласие и третото лице да договаря само със себе си.чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ ред бр.Дв.в. 47/2009г./. Представят решение на състав на без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че отговорът е даден с т. 1 от ТР№5/2016г. ОСГТК на ВКС, на което се е позовал и въззивния съд в обжалваното решение : За упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Приема се, че обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Тълкувателният акт поражда действието по чл.130 ЗСВ и преодолява противоречието в съдебната практика по въпроса. В този смисъл е и даденото разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 215 от 25.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 196/2010 г., II т. о., в което се прииема, че учредяването и обемът на представителната власт в случаите на доброволно представителство зависят от волята на представлявания, който да прецени дали да упълномощи определено лице да извършва от негово име определени правни действия, като в отношенията на упълномощения представител с третите лица обемът на представителната власт се определя от пълномощното, в което е изразена външно волята на упълномощителя. Посочва се, че преценката за съответствието между извършеното от пълномощника правно действие и волята на упълномощителя се извършва във всеки отделен случай съобразно очертаните в пълномощното граници на представителната власт. В случая съдът, прилагайки установената практика, е определил обемът на представителната власт, като е взел предвид даденото от собствениците на земята пълномощно и е приел, че с извършеното преупълномощаване не се накърняват правата им.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.02.2017г. по гр.д.№1283/2015г на ОС В.Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: