О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 28.09. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2745 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5220/20.03.2018 г. на Г. И. Х. и частна жалба вх. № 5221/20.03.2018 г. на Т. П. И. срещу определение № 588 от 19.02.2018 г. по ч.гр.д. № 489/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което са оставени без разглеждане частната жалба вх.№ 115088/07.09.2017 г. на длъжника по изпълнението Т. П. И. срещу решение № 5609/27.07.2017 г. по ч.гр.д. № 8745/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, в частта, в която е оставена без уважение молбата за спиране на изпълнителните действия по изп.дело № 20117810400789 и частната жалба вх.№ 115087/07.09.2017 г. на Г. И. Х. в частта й по искането за отмяна на решение № 5609/27.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 8745/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, с характер на определение, с което е оставена без уважение молбата му за спиране на изпълнителните действия по изп.дело № 20117810400789 по реда на чл.438 ГПК.
В частните жалби се поддържа, че изводите на съда, че актът на първоинстанционния съд, с който се произнася по искането за спиране на изпълнителното дело, не подлежи на съдебен контрол е неправилен. Твърди се, че разпоредбата на чл.437, ал.4, изр.2 ГПК е неприложима, а според Г. И. Х. е нарушено и правото му на защита, тъй като съдът е разгледал жалбите в закрито заседание. Иска се отмяна на съдебния акт и спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е постановено от състав на апелативен съд намира, че на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане частните жалби на длъжника и на третото лице срещу решението в частта му, в която е оставено без уважение искането за спиране на производството по реда на чл.438 ГПК, апелативният съд е приел, че частните жалби са недопустими, тъй като съдът може да спре производството по изпълнителното дело, но тази преценка не подлежи на съдебен контрол, поради което жалбите са недопустими в тази част.
Определението е съобразено със закона и следва да бъде потвърдено изцяло поради следните съображения: При действието на новия Граждански процесуален кодекс не е променен характера на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, нито режима на обжалване на съдебните актове, включително по реда на чл.438 ГПК – тези на окръжния съд не подлежат на обжалване, а преграждащите производството и другите определения подлежащи на обжалване с частна жалба се разглеждат от съответния апелативен съд, чийто актове са окончателни. Законосъобразно в случая Софийският апелативен съд приема, че определенията по чл.438 ГПК, с което се отказва спиране на действията по изпълнението не подлежат на съдебен контрол, тъй като не са преграждащи и не е посочено изрично, че подлежат на обжалване с частна жалба. Подадените жалби срещу действия на съдебния изпълнител нямат суспензивен ефект, поради което законодателят е предвидил възможност по изключение съдът по мястото на изпълнение да спре изпълнителното производство до произнасяне по законосъобразността на действията по изпълнението. В този смисъл, определенията по чл.438 ГПК имат характер на привременна мярка, която съдът може да постанови само докато има висящо производство по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, което в случая също не е налице, доколкото апелативният съд е постановил окончателен съдебен акт по жалбите срещу действията на частния съдебен изпълнител. Ето защо са правилни изводите на съда, че подадените частни жалби срещу определенията, постановени по реда на чл.438 ГПК са процесуално недопустими. Доводите в частната жалба на Г. Х., че е нарушено правото му на защита са неоснователни, тъй като съгласно чл.278, ал.1 ГПК само ако прецени за необходимо съдът може да се разгледа жалбата в открито съдебно заседание и след изслушване на страните.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 588 от 19.02.2018 г. по частно гр.д. № 489/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.