1
3
Стр.
ДОПЪЛНИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 94/05.03.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари през 2019 година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.д.№ 1860 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Постъпила е молба от М. К. А. – Р. чрез пълномощник адв.Т. Я. – С. за допълване на определение № 25 от 9.01.19г.,постановено по гр.дело № 1860/18г.на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта,с която съдът не се е произнесъл по присъединената за общо разглеждане в производството частна жалба с вх.№ 4537/12.03.18г., постъпила от същата страна, по която е било образувано ч.гр.дело № 1859/18г.на ІV г.о.на ВКС.
Ответникът по молбата КПКОНПИ не заявява становище.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на ІV г.о.като взе предвид данните по делото,констатира следното:
С определение № 25 от 9.01.19г.по гр.дело № 1860/18г. състав на ІV г.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 2299 от 5.12.16г. и решение № 1063 от 9.05.17г., постановени по в.гр.дело № 2825/12г.на Софийския апелативен съд, по касационните жалби на М. К. А. – Р. и А. А. А..Със същото определение е оставена без уважение частната жалба на А. А. А. срещу въззивното решение в частта за разноските.
С определение № 221 от 17.05.18г.за общо разглеждане в едно производство е присъединена частна жалба вх.№ 4537/12.03.18г.на М. К. А. – Р., по която е образувано ч.гр.д.№ 1859/18г.на ІV г.о.на ВКС, по която съдът е пропуснал да се произнесе.
Молбата по чл.250 ГПК за допълване на решението е основателна.Като е пропуснал да се произнесе по частната жалба с вх.№ 4537/12.03.18г. настоящият съдебен състав е постановил непълно определение, което следва да се допълни по реда на чл.250 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По реда на чл.274 ал.2 ГПК е обжалвано определение № 494 от 9.02.18г.по гр.дело № 2825/12г.на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 248/9.01.17г.,наименована частна жалба, с която М. К. А. – Р. е заявила искане за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като моли съда да го отмени в частта, с която е осъдена да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 9 573.17 лв.
Въззивният съд е констатирал с решението си,че по сезиралата го въззивна жалба е внесена държавна такса в размер на 1715 лв. Посочено е, че пълният дължим размер на държавната такса с оглед обжалваната част на решението е 2% от стойността на имуществото, за което съдът е постановил отнемане от ответниците, или от сумата 521 533.51 лв по обжалваната част от М. К., поради което на основание чл.71 и чл.77 ГПК с въззивното решение е присъдил дължимата разлика в размер на 9 573.17 лв.
Определението е законосъобразно.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.77 ГПК.Няма процесуална пречка, когато държавната такса не е събрана предварително, какъвто е настоящият случай, вземането на държавна такса да се присъжда от съда, като това може да стане и с решението по спора.Държавната такса представлява вид разноски, чието присъждане се извършва по правилата за възлагане на разноските.Сумата е правилно изчислена,тъй като внесената държавна такса в размер на 1715 лв е името на двамата жалбоподатели М. К. и А. Ал.А.,т.е. от сумата 10 430.67 лв се приспадат 857.50 лв и за доплащане остава сумата 9 573.17лв.
Частната жалбоподателка излага съображения, че е лице по чл.9 ЗОПДИППД/отм./, което не отговоря за свое виновно поведение и съответно не следва да дължи държавни такси и разноски по делото.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. Производството, образувано по мотивирано искане на КОНПИ по чл.28 ЗОПДИППД/отм./,се развива по реда на ГПК и по отношение на таксите и разноските са приложими правилата на чл.78 ГПК. Независимо че частната жалбоподателка е лице по чл.9 ЗОПДИППД/отм./, в качество си на ответник дължи на общо основание разноски.
При липса на средства за заплащане на държавната такса има предвидена възможност по ЗОПДИППД /отм./за заплащането й от отнетото имущество.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА определение № 25 от 9.01.19г.по гр.дело № 1860/18г.по описа на ІV го.на ВКС, както следва :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 4537/12.03.18г., подадена от М. К. А. Р. чрез пълномощник адв.Т. Я.- С. против определение № 494 от 9.02.18г.по гр.дело № 2825/12г.на Софийски апелативен съд,ТО, 6- ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: