4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр.София, 11.04.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4651 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.05.2017г. по гр.д.№1418/2017г. на ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.74 КТ и чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят М. В. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът- Н.ц.з.п.б., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от М. В. Й. срещу Н.ц.з.п.б. /Н./ обективно кумулативно съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 74, ал. 1, вр. ал. 4 КТ за обявяване недействителност на т. 4 от сключено между страните на 31.05.2014 г. Допълнително споразумение № 18 към Трудов договор № 100 от 02.08.2012 г.; 2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване незаконност и отмяна на извършеното със Заповед № 426 от 15.09.2014 г. уволнение на ищцата; 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „биолог“ в Н.; 4/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 17.09.2014 г. до 17.10.2014 г. в размер на 472,75 лева
Установено е по делото, че на 02.08.2012 г. между Н. и М. Й. е сключен трудов договор, по силата на който последната е назначена на длъжност „лаборант“. В периода на изпълнение на посоченото трудово правоотношение служителят е получил – на 02.08.2012 г. и на 28.02.2014 г. – две частично различаващи се една от друга длъжностни характеристики за заеманата от нея длъжност. На 31.05.2014 г. страните са сключили допълнително споразумение към съществуващия между тях трудов договор, съгласно което ищцата е преназначена от длъжността „лаборант“ на длъжността „биолог“, като на същата дата ? е връчена и длъжностната характеристика за новозаетата длъжност. Върху писмения документ, обективиращ посоченото изменение на трудовото правоотношение между страните, е отразено особеното мнение на М. Й. в споразумението с клауза за изпитване, а именно: „С особено мнение относно т. 4 – същата противоречи на КТ – за сходни длъжности не може да се сключва договор по чл. 70.“.
Установено е също така, че със Заповед № 426 от 15.09.2014 г. трудовото правоотношение между страните в производството е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Прието е, че в новозаетата от ищцата длъжност са включени нови и различни функции от тези в предходната такава, поради което не е нарушена забраната на чл. 70, ал. 5 КТ за сключване на повече от един договор за изпитване за една и съща работа. Относно изразеното от М. Й. особено мнение при сключването на споразумението за преназначаване първата инстанция е приела, че то не представлява изрично несъгласие с въведената клауза за изпитване.
Съдът е посочил, че съобразно чл. 70, ал. 5 КТ е недопустимо за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие да се сключва трудов договор със срок за изпитване повече от веднъж, но според въззивният състав , процесният случай не попада в обхвата на посочените законови ограничения, тъй като с осъщественото изменение на трудовото правоотношение между страните действително е променена и трудовата функция на служителя – не само формално чрез промяна наименованието на длъжността, но и чрез реално въвеждане на нови и различни от вменените до този момент задължения. Прието е, че от съществено значение в конкретния случай са различната образователна степен, която се изисква за новозаетата длъжност, а именно – висше образование, възложените контролни правомощия и по-широкият обхват дейности, в чието осъществяване следва да се включва биологът. Изложени съ съображения за това, че в двете длъжностни характеристики за длъжността „лаборант“ (съответно – от 2012 г. и от 2014 г.) и в тази за длъжността „биолог“ от 2014 г., представени в производството, съществува известно припокриване, но от съпоставката им се установява, че за длъжността „биолог“ са предвидени компетенции, нефигуриращи в трудовите задължения, вменени на служителя, изпълняващ длъжността „лаборант“ в Н., като например контролни функции при регистрация, обработка, анализ и оформяне на резултатите от постъпващите в лабораторията биологични материали; контролни функции относно изпълнението на задачите по научната и диагностичната дейност; участие в изпълнението на външния контрол по качеството на вирусологичната дейност на лабораторията; контролни функции спрямо работата на лаборанта и лабораторния работник. При тези данни съдът е счел, че работодателят е имал основание да включи клауза за изпитване в допълнителното споразумение, с което ищцата е преназначена на длъжност „биолог“, доколкото с това изменение на трудовото правоотношение е осъществена и реална промяна във възложените трудови функции.
Прието е, че подписвайки Допълнително споразумение № 18 от 31.05.2014 г. към Трудов договор № 100 от 02.08.2012 г., М. Й. е изразила недвусмислено съгласието си съществуващото правоотношение да бъде променено именно по начина, отразен в споразумението, включително относно срока за изпитване. Въззивният съд е счел, че заявеното особено мнение по този въпрос не отразява явното й несъгласие, а единствено мнението й за законосъобразността на подобна уговорка, като полагайки подписа си върху допълнителното споразумение жалбоподателката-ищец в производството се е съгласила с предвидените в него промени на съществуващия между страните трудов договор, поради което се приел за неоснователни твърденията й за липса на действително съгласие за включването в договора на клауза за изпитване.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за точното приложение на разпоредбата на чл.119 КТ и по-конкретно подписването на допълнително споразумение с особено мнение по отношение на отделна клауза изключва ли съгласието по отношение на тази клауза. Поддържа ,че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ред.Дв.в. бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 26.10.2011г. по гр.д.№1405/2010г. ВКС, ІV г.о.-относно възможността за измененията на трудовия договор и отпадане клаузата за изпитване чрез изрично съвпадащи волеизявления на страните.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателката въпрос и на соченото от нея основание. Въззивният съд е разрешил същия в съответствие с практиката на ВКС, според която законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване, а по изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение,но само когато по реда на чл.119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя. Приема се, че няма пречка за сключване на договор с уговорка за изпитване с работник, който вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, за друга длъжност, каквато до момента работникът не е изпълнявал, поради което ако е постигнато по реда на чл. 119 КТ писмено съгласие между страните за изменение на осъществяваната трудова функция, уговорката за изпитване не е недействителна / в този смисъл е даденото разрешение както в представеното от жалбоподателя решение, така и в решение от 28.04.2010г. по гр.д.№1023/2009г., ІV г.о. и решение от 25.03.214г. по гр.д.№2868/2013г., ІV г.о./. В съответствие с тази практика съдът е приел, че работодателят е имал основание да включи клауза за изпитване в допълнителното споразумение, с което ищцата е преназначена на длъжност „биолог“, за което тя е дала своето съгласие, доколкото с това изменение на трудовото правоотношение е осъществена и реална промяна във възложените трудови функции.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника сумата 600 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.05.2017г. по гр.д.№1418/2017г. на ГС София.
О С Ъ Ж Д А М. В. Й. да заплати на Н.ц.з.п.б. сумата 600 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: