О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 23.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3764 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД, [населено място], представлявано от управителя Г. Д. М., чрез адвокат Р. С. от АК-Б. срещу решение № ІІ-5/28.06.2018 г. по гр.д. № 1369/2017 г. на Окръжен съд Бургас, с което частично се отменя решение № 1074/20.07.2017 г. по гр.д. № 5700/2016 г. на Районен съд Бургас и се уважава предявения от В. В. Л. против „ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД иск на основание чл.128, т.2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 11 648,59 лева, за периода от 01.01.2015 г. до 26.08.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В изложението към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото въпрос – „Следва ли въззивната инстанция да постанови решението си единствено на основание приетото пред нея заключение на експертизата, без да обсъди останалите доказателства и приети експертизи пред първата инстанция?”, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 1371/2009 г. на І г.о. и решение № 60 от 25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012 г. на ІІ т.о.
От ответника по касационната жалба В. В. Л. чрез адвокат М. Б. от АК-Я. е подаден писмен отговор, в който твърди, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и претендира направените разноски в производството.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „Ръководител СО”, което е прекратено със заповед № 31/26.08.2016 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Съобразявайки заключенията на вещите лица, съдът приема, че на ищцата е начислявано брутно трудово възнаграждение през исковия период, но с оглед съображенията на тричленната почеркова експертиза за „абсолютна идентичност” на оспорените подписи, въззивната инстанция е възприема заключението, че подписите положени от името на ищцата са пренесени от друг документ върху ведомостите за заплати, поради което предявеният иск за неизплатено трудово възнаграждение е основателен.
При проверка на касационните основания за допустимост, настоящият състав на ВКС намира, че поставеният процесуалноправен въпрос, следва ли съдът да обоснове решението си единствено на приетото пред него заключение на вещи лица, независимо че обуславя изхода на делото, не е решен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС – напр. решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ІV г.о. и решение № 60/25.03.2013 г. по гр.д. № 475/2012 г. на ІІ т.о., в които се приема, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствена му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. С второто цитирано решение № 60/25.03.2013 г. също се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда заедно с всички останали доказателства. В конкретния случай, въззивната инстанция приема, че през исковия период, на името на ищцата е било начислено трудово правоотношение, но оспорването на подписа й във ведомостите за заплати е доказано, тъй като с помощта на вещи лица се установява, че подписите срещу нейното име са изпълнени чрез имитация, тъй като са копирани на просвет. При тези обстоятелства, в обжалваното решение се приема, че по делото не се установява ответното дружество да е изпълнило задължението да изплати трудово възнаграждение на ищцата, което да е удостоверено с подпис на служителя, съгласно изискванията на чл.270, ал.3 КТ. Мотивите на въззивния съд са в съответствие със съдебната практика на ВКС в решение № 89/29.03.2013 г. по гр.д. № 558/2013 г. на ІV г.о., с което се приема, че изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало), че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане, както приема и въззивният съд в своето решение, но след оспорването им е възприел и констатациите на вещите лица, че подписите не са били положени лично от служителя. Тези изводи не могат да се проверяват за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен въпрос на касатора. В случая, поставеният въпрос обуславя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От В. В. Л. чрез адвокат М. Б. от АК-Я. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.09.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-5/28.06.2018 г. по гр.д. № 1369/2017 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на В. В. Л., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат М. Б. от АК-Я., разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.