3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1734 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на П. Х. М. чрез адвокат Н. С. от Адвокатска колегия – София срещу решение № 1105/14.02.2019 г. по в.гр.д. № 8958/2018 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 22.03.2018 г. по гр.д. № 63463/2017 на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на П. Х. М. срещу „Обединена българска банка” АД за признаване на незаконно и отмяната на уволнението му като „Директор на Дирекция „Трежъри” със Заповед № 122/08.08.2017 г. на изп.директори на ОББ АД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение в размер на 54 000 лева, за оставането без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата.
Касационната жалба съдържа доводи за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
От „Обединена българска банка” АД, представлявано от юрисконсулт Г. М. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите на касатора като счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението и претендира разноски пред настоящата инстанция.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност „Директор на дирекция” е ръководна, тъй като съгласно длъжностната му характеристика, той въздейства върху бизнес задачите като организира и контролира изпълнението им в съответствие с политиката на банката, което определя ръководния й характер по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ. Банката е сключила нови договори за управление, което е условие за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя на основание чл.328, ал.2 КТ, а след като ищецът има ръководни функции и уволнението е в предвидения 9-месечен срок, според въззивната инстанция, прекратяването на трудовия договор е съобразено със закона. След анализ на събраните доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че длъжността на ищеца е „ръководна”, а предявените искове за отмяната на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, са неоснователни.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че поставеният процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен в съответствие със съдебната практика на ВС и ВКС при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) – ППВС № 1/1953 г., № 7/1965 г., № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, с които се приема, че мотивите към второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Тези разяснения са възприети в редица решения по чл.290 ГПК и не са изгубили значението си след влизане в сила на ГПК от 2007 г. В случая, въззивният съд е извършил е самостоятелно обсъждане на доказателствения материал и е формирал собствени правни изводи, че изпълняваната длъжност е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, тъй като това следва от длъжностната характеристика за правомощията на ищеца да организира и контролира изпълнението на политиката на банката. В тази връзка, оплакванията за липса на произнасяне по всички негови съображения в исковата молба, по своята същност представляват касационни доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъдени в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
Отделно от изложеното, съдът е съобразил практиката на ВКС, с която се приема, че основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието – решение № 262/11.05.2011 г. по гр.д. №1146/2010 г. на ІV г.о. Трайна е съдебната практика на ВКС, че във всеки конкретен случай следва да се вземат предвид задълженията по длъжностна характеристика, както и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, за да се направи извод, дали от трудовата функция на изпълняваната работа зависи пряко дейността на предприятието, т.е. дали длъжността отговаря на критериите, по които се определя ръководния й характер. В съответствие с тази практика на ВКС, въззивният съд е приел, че структурата на банката и конкретната длъжностна характеристика на ищеца водят до извод, че извършваната от него трудова дейност е ръководна и попада в хипотезата на чл.328, ал.2 КТ, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От „Обединена българска банка” АД са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1105 от 14.02.2019 г. по в.гр.д. № 8958/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. Х. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК[ЕИК], разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.