1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр.София, 27.05.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1291 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.12.2018г. на АС София по гр.д.№3421/2018г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Х. А. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е отменил въззивното решение, е отхвърлил предявения от Х. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1 ,т.3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение.
Със същото решение, въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, е отхвърлил иска за заплащане обезщетение за вреди от бавно правосъдие по чл.2б ЗОДОВ.
Прието е за установено, че на 16.06.1998г. прокуратурата е привлякла като обвиняем ищеца Х. А. за престъпления по служба, в качеството му на митнически служител – за престъпления по чл.282 НК и чл.212 НК, като му е взета мярка за неотклонение парична гаранция, а оправдателната присъда по отношение на него е влязла в сила на 14.07.2010г.
Установено е, че по отношение на ищеца Х. А. е повдигнато второ обвинение за извършено престъпление по чл.212 НК, по което също е постановена оправдателна присъда № 9 от 04.03.2014 г. по НОХД № 668/2011г. на ОС – София, която е потвърдена с Решение № 128 от 08.04.2016г. по ВНОХД № 1006/2014г. на САС и не е допусната касация с окончателно Решение № 250 от 23.02.2017г. постановено по н.д. № 865/2016 г. на ВКС, Второ НО, но предмет на настоящото производство са единствено вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.282 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 14/2005 г на ОС – Благоевград.
Установено е, че ВНОХД № 751/2010 г. на Софийския апелативен съд, НК, 3 състав е образувано в по постъпил протест от Б. Окръжна прокуратура срещу присъда на Благоевградски Окръжен съд – Наказателна колегия, № 150 от 28.06.2010г., постановена по НОХД № 14/2005г., с която петима подсъдими по делото са били признати за невиновни и оправдани по предявените им обвинения, сред коити и Х. А. за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 НК.
Установено е , че с решение от 31.08.2011г. АС София е потвърдил оправдателната присъда на Благоевградски Окръжен съд – Наказателна колегия, № 150 от 28.06.2010г., постановена по НОХД № 14/2005г. по описа на същия съд.
Констатирано е, че касационното производство по НОХД2929/2011г. по описа на ВКС е образувано по протест на прокурор от С. апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 205/31.08.2011 г., постановено по ВНОХД № 751/2010 г. на Софийския апелативен съд, НК, 3 състав, но само В ЧАСТТА, с която е била потвърдена присъда № 150/28.06.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 14/2005 г. за оправдаване на подсъдимия У. А. О. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Въззивният съд е приел, че оправдателната присъдата е обявена на 28.06.2010г. в присъствието на всички страни и е подлежала на обжалване респ. протестиране в 15-дневен срок от тази дата, при което по отношение на ищеца – Х. А. присъда № 150/28.06.2010г. постановена по НОХД № 14/2005 г. за престъпление по чл.282 НК е влязла в сила на 14.07.2010г., поради това че не е протестирана в частта по отношение на този подсъдим нито пред въззивната инстанция / ВНОХД № 205/31.08.2011г. на САС/, нито пред ВКС, пред който е била обжалвана само по отношение на подсъдимия У. А. .
Съдът е приел, че наказателното производство е продължило повече от 14 години, считано от 16.06.1998г. до 14.07.2010г. т.е. около 12 години, при което за ищеца са настъпили вреди от незаконното наказателно преследване, но е счел за основателно обаче възражението за давност. Изложил е съображения , че съгласно ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, т. 4 началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление респ. от влизане в сила на постановлението за прекратяване, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
По претенцията за забавено правораздаване по чл.2б ЗОДОВ.
Съдът е изложил съображения за това, че до датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ с ДВ бр. 98/11.12.2012г. този иск се основава на прякото действие на Конституцията и на Конвенцията (чл.5 ал. 2 и 4 К.) и се разглежда по общия исков ред, а с включването на чл. 2б в обхвата на ЗСДОВ този иск се основава на специалния закон . Посочил е, че искът за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на висящо дело в разумен срок по чл. 6, § 1 от К. е с правна квалификация чл.2б ЗОДОВ и отговорността на държавата следва да се реализира по особения ред, когато: 1) делото, по което е допуснато нарушението, е висящо към датата на влизане в сила на Закона и 2) делото, по което е допуснато нарушението е образувано след датата на влизане в сила на З. (ДВ бр. 98/2012 г). Приел е, че в случая допустимостта на този иск не е обусловена от изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а“ от ЗСВ (аргумент от обратното на чл. 8, ал. 2 З.). Счел е обаче, че искът отново е неоснователен като погасен по давност.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: следва ли съдът да обсъди и съобрази всички релевантни по делото факти от значение за точно прилагане института на давността при исконе с правно основание чл.2 и 2 б. ЗОДОВ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представя решение от 30.03.2017г. по гр.д.№61273/2016г. ВКС по приложението на давността в изпълнителния процес.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос тъй като на същият съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС, на която съдът се е позовал и в мотивите на своето решение – ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, т. 4. Като е съобразил всички факти по делото съдът правилно е приел, че оправдателната присъда по НОХД № 14/2005г. на Х. А. не е влязла в сила на 02.05.2012г. , когато е постановено решението ва ВКС по НОХД 2929/2011г., тъй като оправдателното въззивно решение не е било протестирано в частта му по отношение на подсъдимия Х. А. пред ВКС. Оправдателната присъда по отношение на Х. А. е влязла в сила най късно на на 06.01.2012г., когато по протест на прокуратурата срещу въззивното решение по ВНОХД № 205/31.08.2011г. на САС е образувано НОХД№2929/2011г. по описа на ВКС, като въпросната оправдателна присъда е била обжалвана единствено по отношение на подсъдимия У. А. , но не и по отношение оправдателната присъда на подсъдимия Х. А. – ищец в настоящето преизводство. В случая исковете с правно основание чл.2 и чл.2б ЗОДОВ са били предявени пред съд на 03.05.2017г., т.е. както правилно е прието в обжалваното решение след изтичане на предвидения в закона петгодишен давностен срок, поради претенциите като погасени по давност са неоснователни.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.12.2018г. на АС София по гр.д.№3421/2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: