7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София, 25.01.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3677 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.06.2018г. по гр.д.№245/2018г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени искове с правно осноавание чл.26 ЗЗД.
Жалбоподателят Д. Д. Д. , чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Община Карлово, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответниците Я. В. Н., Д. Г. Н. и В. А. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове от Д. Д. срещу Я. Н., Д. Н. и В. Н. за обявяване нищожност на договор за изкупуване право на собственост с придобито право на строеж от 09.06.2009г., с купувачи – Я. и Д. Н.; договор за изкупуване на право на собственост с придобито право на строеж от 09.06.2009г., с купувач – В. Н. и договор за продажба на общински имот от 24.08.2015г. със страни: Община Карлово – продавач и Я., Д. и В. Н., като неоснователни.
Със същото решение съдът е признал за установено оспорването на истинността на подписите на Д. Д., поставени в обратна разписка № 9430000014965 с дата 06.06.2009г. и в обратна разписка № R PS 4300 000490 O P с дата 07.08.2009г., а именно, че тези подписи не са положени от Д. Д., като на основание чл.194 ал.2 ГПК ги е изключил от доказателствата по делото горните две обратни разписки и за недоказано оспорването на истинността на подписа на лицето В. Н. в пълномощно нотариално заверено с рег. № 11346/21.09.2007г. от нотариус С. Р., район на действие РС К..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, във връзка с направените оспорвания на писмени документи, е приел, че видно от извършената съдебно-почеркова експертиза №281/17.04.2018г. от МВР сектор БНТЛ П. подписите, положени срещу подпис на получателя в две Известия за доставяне / в оригинал/ с номера № 9430000014965 с посочена дата на получаване 06.06.2009г. и № R PS 4300 000490 O P с посочена дата на получаване 07.08.2009г. са несравними с предоставените сравнителни образци от подписите на Д. Д. и същите са произволно положени, като не може да се каже дали са изпълнени от жалбоподателя Д. или не, поради което при тези доказателства на основание чл.194, ал.3 ГПК е приел, че подписите в двете известия за доставяне не са били положени от жалбоподателя Д., като ги е изключил от доказателствения материал по делото.
Прието е също така, че видно от почерковата експертиза подписът, положен срещу „Упълномощител” в копието на пълномощното. с рег. № 11346/21.09.2007г. нотариално заверено от нотариус С. Р., район на действие РС К., е изпълнен от лицето В. Н. и от събраните по делото доказателства не се установява неистинността на оспорения подпис в горното пълномощно, поради което на основание чл.194, ал.3 от ГПК съдът е счел, че оспорването на този подпис не е доказано.
Прието е за установено, че ищецът Д. е собственик на три сгради: жилище и подобрения в държавно място, върху което му било отстъпено право на строеж, в което има r жилищната сграда собственост на ответниците Н..
Прието е, че ищецът-жалбоподател в настоящето производство има правен интерес от предявяване на настоящия иск с искане да се обяви за нищожен договорът, с който първият ответник – [община] е продала на останалите ответници цялото държавно процесно дворно място, тъй като е лишен с тази продажба от възможност да придобие правото на собственост върху съответната полагаща му се идеална част от държавното дворно място, върху което са построени описаните – жилище, сгради и подобрения, т.е. на учреденото му правото на строеж върху държавното дворно място.
Установено е по делото, че с Решение № 1133 взето с протокол № 49 от заседание на Общински съвет – К., проведено на 26.04.2007г., на основание чл. 21, ал.1, т.8 ЗМСМА, във връзка с чл. 35, ал. 2 ЗОС и § 27 от ПЗР на ЗС и Наредбата по чл.8 ЗОС, на Я., Д. , В. Н. и Д. Д. е разрешено да изкупят собствеността върху УПИ X.-3022, кв.99, с административен адрес [населено място], [улица], представлявощо дворно място с площ от 660 кв.м., актувано с Акт за частна общинска собственост № 423 от 16.11.2000 г., при следните квоти:
Дял I – на Д. Д. – 38.55% – на стойност 2 896.25 лева;
Дял II – на Я. и Д. Н.– 26.80% – на стойност 2 012.47 лева;
Дял III – на В. Н.. – 34.65% – на стойност 2 603.24 лева.
Констатирано е, че това решение на Общински съвет – К. е обжалвано от ищеца Д. Д. пред Административен съд – Пловдив и с решението по адм.д. № 655/2007г. жалбата му е оставена без уважение, а последното е потвърдено с решение на ВАС по адм.д. № 13204/2008г.
Установено е, че в изпълнение на Решение № 1133 взето с протокол № 49 от заседание на Общински съвет – К. проведено на 26.04.2007г., Кметът на [община] е издал Заповеди с №№ 565/04.06.2009г.; № 566/04.06.2009г.; № 567/04.06.2009г. за определяне на купувач на съответните проценти от собствеността върху УПИ X.-3022, кв.99 в [населено място] и същите са връчени на Я., Д. и В. Н., които са внесли определените в заповедите суми и са придобили собствеността върху определените им проценти от дворното място. Констатирано е, че с тях общината сключва договори за изкупуване право на собственост от 09.06.2009г. , а само ищеца Д. Д. е отказал да внесе определената сума за изкупуване на право на собственост и със Заповед № 851/05.08.2009г. на Кмета на [община] е отменена Заповед № 567/04.06.2009г. за определянето му за купувач, като последната му е връчена.
Прието е, че с Решение № 2390 взето с Протокол № 51 от заседание на Общински съвет – К., проведено на 30.07.2015г., е разрешено да се прекрати собствеността чрез продажба частта на [община] представляваща 227.43/633 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 36498.502.969 на останалите съсобственици Я., Д. и В. Н..
Установено е, че в изпълнение на решението на Общински съвет – К. е издадена Заповед № 1007/14.08.2015г. на Кмета на Община Карлово, с която се определят за купувачи на цитираните идеални части- Я. и Д. Н. и В. Н., като собственици на 405.57/633 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 36498.502.969 по КККР на [населено място] заплащане на дължимите суми е сключен договор за продажба на общински имот № В-305/24.08.2015 г. между [община] и Я., Д. и В. Н..
Констатирано е, че след като в посочения срок, Д. Д., определен да изкупи собствеността върху 38.55% от УПИ X.-3022, кв.99, [населено място], не е внесъл дължимите за това суми, Кметът на [община] със своя Заповед № 851 от 05.09.2009г. е отменил Заповед № 567 от 04.06.2009г.
Установено е, че с останалите съсобственици са сключени договори за изкупуване право на собственост с придобито право на строеж, както следва:
С договор от 09.06.2009г., [община] от една страна в качеството си на продавач продава на Я. и Д. Н. в качеството си на купувачи, 26.80% от УПИ X.-3022, кв.99 в [населено място] целият с площ от 660 кв.м. срещу сумата от 2 013.47 лева.
С договор от 09.06.2009г., [община] от една страна в качеството си на продавач продава на В. Н. в качеството си на купувач, 34.65% от УПИ X.-3022, кв.99 в [населено място] целият с площ от 660 кв.м. срещу сумата от 2 603.24 лева.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдържащи се в представената от [община] административна преписка, съдът е счел, че при сключването на процесните три договора от 09.06.2009г. и от 24.08.2015г., не е нарушена никаква конкретна разпоредба на ЗОС. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗОС, продажбата на земя-частна общинска собственост на собственика на законно построена сграда се извършва от Кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, като сключването на договорите е въз основа на предварително взето решение на Общинския съвет – К., като елемент от фактическия състав на разпореждането имоти, частна общинска собственос, които предпоставки в случая са налице.
Прието е за неоснователно възражението на ищеца, че сключването на процесните договори е в противоречие със закона и заобикаляне на закона, като по този начин е лишен от правото да придобие полагащата му се идеална част от дворното място.
Съдът е изложил съображения за това, че противоречие със закона като основание за нищожност на една сделка ще е налице, когато не са спазени императивни правни норми, относно начина на сключване на сделката или относно съдържанието й. Прието е, че в случая задължението на кмета да сключи договор за покупко-продажба със заинтересованите лица при наличието на предпоставките за това е публично-правно, то е израз на неговите властнически правомощия, осъществяването на които се обективира в съответен индивидуален административен акт , което в случая е извършено в съответствие с разпоредбите на закона.
Прието е, че в случая с извършените продажби жалбоподателят в не е бил лишен от възможност да изкупи общински имот в нарушение на закона , а същият е сезирал кмета, в хипотезата на чл. 35, ал. 3 ЗОС, да изкупи общински имот, като се е развило административно производство и със Заповед № 567/04.06.2009г. на Кмета на [община] го е определил за купувал, но след като не е внесъл дължимата сума, със своя Заповед № 851 от 05.09.2009г. кмета е отменил първата си заповед.
Съдът, като е установил, че предмет на процесния договор за покупко-продажба земя е частна общинска собственост, върху която законно е построена сграда , като е анализирал приетите по делото писмени доказателства, съдържаща се в представената от [община] административна преписка, е приел, че при сключването на процесните три договора от 09.06.2009г. и от 24.08.2015г., не е нарушена никаква конкретна разпоредба на ЗОС. Прието е, че сключването на договорите е въз основа на предварително взето решение на Общинския съвет – К., като елемент от фактическия състав на разпореждането имоти, частна общинска собственост и е съобразно разпоредбите на чл.35, ал.2 ЗОС и по ред, определен в Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС.
Прието е, че що се касае до първите два договора от 2009г., правото на лицата придобили идеална част от правото на строеж върху общинска земя до 13 юли 1991 г., да придобият съответната идеална част от правото на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет е уреденоа само от една правна норма и това е §27 ал.2 /отм./ ЗС и същата не е нарушена или заобиколена.
Съдът е приел, че изкупуването (продажбите) на общински имот не са извършени и при заобикалят закона, а именно в съответствие на нормите на чл. 21, ал.1, т.8 ЗМСМА, във връзка с чл. 36, ал. 1, т. 2 и чл. 41, ал. 2 ЗОС, чл. 56, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредбата по чл.8, ал. 2 ЗОС и Решение на Общински съвет К.. Прието е, че изкуването на общинско място е напълно законосъобразно извършено в изпълнение на посочените разпоредби на ЗОС.
Посочено е, че сключването на договора от 24.08.2015г. не се урежда от разпоредбата на §27 ал.2 /отменен/ от ЗС и е сключен на основание чл.36 , ал.1, т.2 ЗОС – като способ за ликвидиране на съсобственост на общините с други правни субекти и доколкото ищецът не е собственик на идеални части от правото на собственост в процесния парцел, а е само носител на правото на строеж, то е съвсем нормално никой да не го уведомява за продажбата на съответните идеални части от имота, защото той няма никакво право на собственост върху този имот и не участва в процеса на ликвидиране на съсобствеността на общината в него.
Поради липсата на нарушаване на императивни правни норми при сключване на процесните договори и на заобикаляне на закона съдът е отхвърлил исковете за прогласявяне на сделките за нищожни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддърж, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и относно точното приложение на разпоредбата на пар.27, ал.2 ЗС/отм/ и по конкретно за възможността съдът да се произнесе по валидността и законосъобразността на административен акт, с който е отменен друг такъв за определяне на купувач по посочения параграф. Жалбоподателят поддържа, че са налице основаниеяпо чл.280, ал.1,т.1 е 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение на РС Пловдив и на ВАС, които не могат да бъда взети предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателя и на сочените от него основания. съдът е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси макар да обуславят решението по делото са разрешени в съответствие с установената практика. В същата се приема, че за да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. За да приеме, че не са налице релевираните от ищеца пороци на правната сделка по чл.26 ЗЗД, съдът е обсъдил в съвкупност всички представени по делото писмени доказателства и е направен извод, че сделката е сключена при спазване на административната процедура за разпореждане с имот – частна общинска собственост и при наличие на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл.35 ЗОС, за сключване на договор за продажба, без търг или конкурс, с лице, установило качеството си на собственик на законно построени сгради върху земя, собственост на общината.
Поставения материалноправен въпрос, относно тълкуване на пар.27 ПЗР на ЗИДЗС не е разрешен в противоречие със установената съдебна практика, като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Както е прието и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 01.06.2010 г. по гр. д. № 152/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС целта на разпоредбата е да се даде възможност носителите на ограниченото вещно право да придобият и съответните идеални части от земята като принадлежност на главната вещ която притежават при условията на чл.38 ЗС, като изкупуването на земята е сложен фактически състав, който включва административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност и договор. Според смисъла на цитираната разпоредба правоимащи да придобият право на собственост върху държавна или общинска земя са лицата първоначални приобретатели на право на строеж върху държавна или общинска земя или техните универсални правоприемници (наследници по закона или по универсално завещание) или частни правоприемници (наследници по завет или придобили по договор) и не може да закупи земя лице, което няма това качеството, нито правоимащото лице . Ответницити-физически лица, са били от кръга на лицата, имащи права по пар.27 ПЗР на ЗИДЗС, тъй са придобили право на строеж върху държавна земя и законосъобразно [община] им е продала идеални части от правото на собственост върху земята. Въпросът, поставен в контекста на обжалвания съдебен акт не е и съществен, тъй като именно поради стриктно тълкуване на пар.27 ПЗР на ЗИДЗС, исковете за нищожност са били отхвърлени.
Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага да се допусне касационно обжалване за да бъде коригирана същата.
На основатие чл.78 , ал.8 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника [община] сумата 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.06.2018г. по гр.д.№245/2018г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. ДА ЗАПЛАТИ НА Община Карлово сумата 100 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: