1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр.София, 06.02.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3840описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.05.2018г./08.05.2018г./ по гр.д.№4104/2017г. на АС София,с което са уважени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която са уважени предявените искове е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване .
Подадена е и насрещна касационна жалба от Л. С. Ш., в която се поддържа, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неточно приложение на материалния закон частта му, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване до пълния му размер от 30 000 лева. Моли решението да бъде отменено в тази му част ако бъде допуснато до касационно обжалване и да й бъде присъден пълния размер на претендираното обезщетение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Възззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратура на РБългария да заплати на Л. Ш. обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., както и сумата 20 400 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихви, считано от 11.07.2013г.
Установено е, че срещу ищцата е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 282 НК/, образувано с постановление на Прокуратура на РБ-Н. от 02.03.2010г., което е приключило с оправдателна присъда на СГС от 14.05.2012г., постановена по н.о.х.д. № С-320/11г. Присъдата е влязла в сила на 11.07.2013г.
Констатирано е, че спрямо ищцата е наложена мярка за неотклонение „подписка“ и ограничителна мярка „забрана да напуска територията на страната“, като разследването е осъществено в две фази, а съдебната фаза е протекла при триинстанционен процес поради протестиране от ответника на произнесени оправдателни присъди.
Установено е от приложен по делото договор за правна помощ по н.д. 1013/2013 г. по описа на ВКС и с фактура плащането в изпълнение на договора на 6 000 лв., от договор за защита по внохд №118/2012 г. по описа на САС и с фактура 3035 се удостоверява преводът от подзащитната на сума от 6 000 лв., а с договор №1586/01.03.2010 г. адвокатско дружество поело защитата на ищцата по досъд. пр. 323/2006 г. по описа на НСлС и фактура доказва плащане в изпълнение на този договор, в размер на 2 400 лв. Установено е също така, че с договор от 01.06.2011 г. е уговорена правната помощ по нохд С-320/2011 г. по описа на СГС, а от фактура е дивно заплащане на сумата от 6 000 лв. в полза на адвокатското дружество, като сборът от удостоверените плащания е 20 400 лв.
При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат на незаконното наказателно преследване, съдът е взел предвид събраните по делото гласни доказателства за това, че ищцата се затворила, че й е било неудобно да убеждава хората в невинността си, че се тревожела как на децата й ще се отразят мълвите относно процеса, както и факта, че обвинението е препятствало развитието на политическата кариера на ищцата, която е обществена личност, бивш вицепремиер. Съдът е приел, че сумата от 18 000 лв. е справедлив паричен еквивалент на страданията на ищцата от неимуществено естество, като върху тази сума се дължи лихва от момента на постановяване на касационното решение, с което се потвърждава оправдаването на ищцата за вменените й престъпления по служба, относно които е водено наказателно разследване, приключило с оправдателна присъда. Посочено е, че тази сума съответства на икономическата конюнктура на страната към момента на понасяне на вредите и е съобразена с т.н. обществен критерий за справедливост, като зачита и съдебната практика, че при насочване на обвинение към обществени личности и настъпване на предпоставките по чл. 2 ЗОДВ, обезщетението следва да се завиши поради несъмнено по-големия обществен резонанс, водещ по по-сериозно увреждане на личната сфера на обвинените лица.
Прието е, че са доказани и имуществените вреди,настъпили в резултат на незаконното наказателно преследване. Прието е, че те се установяват от представените по делото договори, пораждащи задължението на ищцата, така и от счетоводни документи за реалното плащане като същите възлизат на 20 400 лв. и следва да се зачетат като намиращи се в пряка причинно следствена връзка с воденото наказателно разследване, приключило с оправдателна присъда.
Прието е, че гражданският съд не може на основание чл.78, ал.5 ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък размер на разноските, в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело. Поради това са доказани като настъпили в патримониума на ищцата и произтичащи от водения наказателен процес имуществени вреди, в размер на 20 400 лв.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му, с която са уважени предявените искове е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС : за задължението на съда да обсъди всички доказателства, за критериите при определяне справедливо обезщетяване за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и за възможността съдът да намали при разглеждане претенцията за имуществени вреди размера на заплатения адвокатски хонорар в наказателносто производство. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, позовава се на т.3 и 11 от ТР №3/2004г. ОСГК на ВКС и т.19 от ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че с оглед дадения отговор на поставените въпроси в постановеното решение по ТД №1/2017г. ОСГК на ВКС касацаионното обжалване не следва да се допуска. В същото е прието , че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, като изрично е посочено в митивите на същото, че при деликтната отговорност не се прилага правилото на чл.83, ал.2 ЗЗД, тъй като деликвентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Прието е също така, че когато по иск с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение, като в този случай съдът се произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от неполагането на дължимата грижа от пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу противоправното поведение на деликвента.
Приема се също така, че при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство по иск с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ по възражение на ответника са приложими и правилата на чл.5 ЗОДОВ.
В обжалваното съдебно решение за да уважи предявения иск, съдът е приел, че не намира приложение правилото на чл.78, ал.5 ГПК, който извод е в съотвествие с приетото в тълкувателното решение.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по останалите поставени за разглеждане въпроси. В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор на въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г. на IV-то г. о., от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., от 12.10.2010 г., по гр. д. № 1246/2009 г. на IV-то г. о. и от 08.11.2011 г., по т. д. № 823/2010 г. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала, че въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи. В мотивите на обжалваното решение са намерили подробно обсъждане относимите фактически данни, които обосновават основателността на иска, като съдът е посочил и значението, което имат те за определянето на размера на дължимото обезщетение. В практиката се приема, че понятието „справедливост“ е изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, като с оглед преценката му следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които ги обуславят. Съгласно трайната практика, в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Съдът е съобразил решението си с тези постановки на практиката, като е изложил в мотивите си релевантните фактически обстоятелства и е мотивирал присъденото обезщетение съобразно принципа за справедливост с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД.
На основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба следва да бъде оставена без разглежна поради недопускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2018г./08.05.2018г./ по гр.д.№4104/2017г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Оставя без разглеждане насрещната касационата жалба на Л. С. Ш. срещу решение от 10.05.2018г./08.05.2018г./ по гр.д.№4104/2017г. на АС София.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в частта му, с която е оставена без разглеждане насрещната касационата жалба на Л. С. Ш., в седмичен срок от съобщаваното му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: