1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр.София, 20.02.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4283описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.07.2018г. по гр.д.№269/2018г. на АС Пловдив, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ ЗЗД.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС . Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на да заплати на С. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за сума от 11 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 24.07.2014г., а като е потвърдил същото решение в останалата му част е отхвърлил за разликата над 11000 до 50000лева и за лихва за времето от 10.08.2012г. до 24.07.2014г.
Установено е, че досъдебното производство по сл.д.№ 1138/2001г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура П. е образувано срещу С. М. с постановление на Районна прокуратура [населено място] от 01.11.2001г. за престъпления по чл. 210, ал.1,т.2 и т.3 пр.1, във вр. с чл. 209, ал.1 НК и чл. 324, ал.1 НК. Констатирано е, че с постановление от 11.03.2004г. е привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т2 и т.5 във вр. с чл. 209 , ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 2, ал.2 НК затова, че в периода 13.07.1999г. до 06.03.2001г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление,след предварително сговаряне с с друго лице, с цел набавяне за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у множество изброени физически лица и с това им е причинила имотна вреда, като причинената вреда в общ размер 16 223,16 лв. е в големи размери, като й е взета мярка за неотклонение подписка.
С постановление на Районна прокуратура П. от 10.08.2012г. наказателното производство е прекратено. Видно от справка изх.№ 3225/14.09.2017г. на РП-П., представена от ответната страна, постановлението за прекратяване на наказателното производство е изпратено на заинтересованите лица по пощата без обратни разписки, поради което няма данни кога е получено, в частност и от ищцата.
Съдът е взел предвид представена по делото медицинска документация относно здравето на ищцата и е установил, че видно от епикриза изх.№ 060186/28.06.2011г. на Център за психично здраве-П. от 08.02.2011г. до 21.03.2011г. ищцата постъпва за трети път в психиатрично заведение. Констатирано е, че по анамнеза снета от нея през 1977г. направила суициден опит, което наложило лечението и след това имала невротични оплаквания, като неувереност, недоверчивост и др. но не е търсила помощ, а първа хоспитализация в ЦПЗ-П. е извършена през 1993г., когато е направила втори суициден опит, а през 2000г. има епизод с параноидно-депресивна картина и последващ с тревожно депресивна характеристика, наложила втора хоспитализация през 2004г., а последващо влошаване третата хоспитализация есента на 2010г.,след загуба и на работа. От представените две ЕР на ТЕЛК от 2016 и 2017г. е установено, че ищцата страда от: биполярно афективно разстройство,остатъчна тревожно депресивна симптоматика. Представени са амбулаторни листове и епикризи от 2016 и 2017г. и психологично изследване, които описват състоянието и хода на заболяването през тези години.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е взел предвид гореописаните преживявания и техния интензитет , както и други правнорелевантни факти като: срокът на наказателното производство, тежестта на обвинението, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, други ограничения в рамките на наказателното производство и по какъв начин всичко това се е отразило на неговото психическо и физическо здраве,социален живот, трудов живот и тн. Съобразено е, че наказателното производство е продължило почти 11 години и този срок е неразумен, както и , че обвинението е било за тежко престъпление по смисъла на закона, но била е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Приетое, че нежеланието за социални контакти, неувереността и невъзможността да се справя за по дълъг период с трудови ангажименти, не е в резултат от преживяванията свързани с наказателното производство ,а поради особености на здравето и, но се е влошило нейното психично здраве. При тези данни съдът е счел, че за обезщетяването на ищцата, ще бъде достатъчна сумата от 11 000 лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за преценка на всички доказателства и за точното приложение принципа на справедливостта при обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, /ред. Дв.в бр.47/2009/ за допускане на касационно обжалване. Представя множестворешения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби, на сочените в тях основание. Поставените за разглеждане въпроси са относими към преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно наказателно преследване. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала, че въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 03.07.2018г. по гр.д.№269/2018г. на АС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: