1
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр.София, 07.03.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2126 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.01.2017г. по гр.д.№3762/2106г. на АС София, с което частично са уважени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди от деликт.
Жалбоподателят – С.о., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е непарвилно и моли да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения иск.
Ответникът- Д. М. А. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил С.о. да заплати на Д. М. А., на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане на заледена тротоарна настилка на 10.01.2015 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 10.01.2015 г. до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 40 000 лв., както е осъдил общината да заплати и сумата сумата от 2502,81 / две хиляди петстотин и два лева и осемдесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане – разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2015 г. до нейното окончателно изплащане.
Съдът е приел за установено, че ищцата на 10.01.2015 г., около 01:30 часа в [населено място] , прибирайки се в жилището си, находящо се в[жк], пресичайки пътното платно и стъпвайки на тротоара пред вход 3, вследствие наличие на сняг и лед се подхлъзнала и паднала на тротоара. Прието е за установено, че на спешна помощ е било необходимо повече от половин час време за да пристигне на мястото на инцидента и Д. А. е била приета за лечение в 03:30 часа в УМБАЛСМ „Н.Пирогов”.
Съдът е приел, съобразявайки заключението на съдебно медицинска експертиза, приета по делото, че в клиниката по Травматология е било установено счупване на тялото /диафиза/ на тибията на дясната подбедрица – открито, ищцата е претърпяла две оперативни интервенции, при които е било извършено кръвно наместване на счупените кости с метална фиксация и отстраняване на остеосинтезния метал с автоостеопластика и декортикация на костта. Констатирано е, че вследствие на претърпяната травма ищцата-ответник по жалба е била временно нетрудоспособен за период от 164 дни, в който е търпяла неудобства от битов характер и затруднения в придвижването.
Съдът е приел, че уличната и тротоарната настилка не са били почистени от лицата, на които жалбоподателят- ответник по иска е възложил срещу заплащане дейностите по зимно почистване от сняг и лед. Посочено е, че улицата и прилежащия тротоар се намират на територията на С.о. и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ – имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл.11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Съдът е приел, че наличието на непочистени от сняг и лед улици и тротоари или на необработени и обезопасени участъци след топене на сняг и последвало вечерно заледяване обосновава извод, че жалбоподателят и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия стопанин, т.е. поведението на последните осъществява деликтния състав на чл. 45 ЗЗД /противоправно действие и/или бездействие, вреда /имуществена и/или неимуществена/, причинна връзка между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване на противното/, вследствие на което ищецът се е подхлъзнал, паднал и получил описаните телесни увреждания.
Прието е за неоснователно е твърдението на общината, че ищцата е получила увреждане на тротоара , който е прилежаща част на блок № 526 части, за която собствениците и наемателите имат задължение да ги почистват през всички сезони, тъй като картографските данни установяват, че мястото, на което е настъпил инцидентът, т.е. подхлъзването и падането на пострадалата е отделено от прилежащите части с тревни площи /градинки и тротоари/, които се почистват от ответника и/или лицата, на които е възложил тази дейност през всички сезони.
Въззивният съд е счел, че пълното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв., който размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни по делото, относно: възрастта на ищеца; неговото обществено положение; броя и характера на претърпените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били с по – интензивен характер; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; липсата остатъчните проявления на уврежданията и икономическите условия.Изложени са съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането, поради което ответникът дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 10.01.2015 г.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди от деликт.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено в частта му, с която е уважен частично иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и е присъдено обезщетенише за неимуществени вреди от деликт. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. С оглед на същото съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно действие.
Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени като се постанови ново по съществото на спора.
Изводите на въззивния съд, че причинените на ищцата физически и психически увреждания са резултат от бездействието на общината са логически обосновани, съобразени със събраните по делото доказателства. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на извода за наличие на причинна връзка между настъпилите за ищцата вреди и поведението на ответника, тъй като дори и при доказано бездействие, то последното никога не може да бъде окачествено като противоправно. Нарушението на конкретно правно задължение, каквото е задължението на общината да поддържа чисти тротоарните площи, с оглед разпоредбата на чл.11 ЗОС, съставлява вредоносно поведение, при което деликтът е резултат от бездействие.
В случая въззивният съд не е съобразил тежестта на увреждането и липсата на трайни увреждания, които да обуславят причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай . В случая ищцата не е доказала засягането на съответните блага от продължителния възстановителен период да произтича само от незаконосъобразното бездействие на ответната общита. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 15 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от поведението на ответника. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 15 000 лева до уважения от въззивния съд размер от 30 000 лева.
В частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 15 000лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва считано от 101.2015г., решението следва да се остави в сила.
Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
р е ш и :
ОТМЕНЯ решение от 04.01.2017г.. по гр.д.№3762/2106г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за разликата над 15 000 / петнадесет хиляди/ лева до 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, като вместо него ПОСТАНОВява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. А. срещу С.о., иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, за сумата над 15 000 /петнадесет хиляди/лева до 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 27.10.2015г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: