О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 1331 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Д. А. К. от [населено място], чрез адвокат Х. Х. от АК-Х., срещу определение № 39/14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 831/2018 г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено определение № 725/27.11.2018 г. по гр.д. № 801/2018 г. на Районен съд Свиленград, за прекратяване на производството по молбата на Д. А. К. против А. К. И. на основание чл.127, ал.2 СК за родителските права по отношение на детето К. Д. К. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Тетевен.
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и искане да бъде отменено, а в изложение към нея е поставен въпроса: „Към кой момент се преценява пребиваването на детето, за да се определи местно компетентният да разгледа молба по чл.127, ал.2 от СК съд?”. Според частния жалбоподател, даденото разрешение е в противоречие със съдебната практика на ВКС в определение № 187/25.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1956/2013 г. на ІV г.о., определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2198/2013 г. на ІІ г.о. и определение № 324/29.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2536/2017 г. на ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима.
В съдебната практика на Върховния касационен съд, включително и цитираното от жалбоподателя определение № 187/25.03.2013 г. е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл.127, ал.2 СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл.105 ГПК, респ. чл.112 ГПК, тъй като е подчинена на тази цел, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора.
В случая е оставена без уважение частната жалба на Д. А. К. срещу определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения от него иск за упражняване на родителските права и изпращането му по компетентност на Районен съд Тетевен, по направеното в срок възражение за неподсъдност, тъй като детето е с настоящ адрес в [населено място]. Според мотивите на съда, особената местна подсъдност на иск по чл.127, ал.2 ГПК е предвидена с оглед интересите на детето, поради което не е необходимо да се преценява постоянния и настоящ адрес, а фактическото местоживеене на детето към момента на упражняване правото на отвод за местна подсъдност, т.е. в рамките на срока за отговор на исковата молба, след който възражението за неподсъдност се преклудира. Съдът е установил, че родителите са живеели на семейни начала в [населено място] и от съвместното им съжителство имат дете – К.. Майката напуска семейното жилище на 13.10.2018 г. и заедно с детето живеят на квартира в същия град до 05.11.2018 г., когато се установяват в [населено място], а тя подава молба за родителските права на 08.11.2018 г., но производството по делото е прекратено, тъй като бащата също е подал иск в Районен съд Свиленград от 02.11.2018 г.
При тези данни и дадения отговор на поставения въпрос в практиката на ВКС, неправилно окръжният съд е приел, че местна подсъдност на иска по чл.127, ал.2 ГПК следва да се преценява с оглед фактическото пребиваване на детето към момента на упражняване правото на отвод за местна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл.127 СК, спорът относно родителските права се решава от съда по настоящия адрес на детето и субсидиарното прилагане на §1, т.15 от ДР на ЗЗакрД, според който настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава. Следователно, при спор кой е местно компетентният съд да разгледа иск относно родителските права следва да се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето при подаване на исковата молба, за да бъде установена неговата обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето или отвеждането му от неговото обичайно местоживеене без съгласие на единия родител, не може да обоснове компетентност на съда да разгледа спор за родителски права на мястото, на което детето е отведено. В случая, детето живее при двамата родители в [населено място] до раздялата им през м. октомври 2018 г., а от началото на м. ноември 2018 г. пребивава с майката си в [населено място], където посещава детско заведение, там е личният му лекар и майката е подала молба за родителските права. Тези обстоятелства, както и наличието на формалния акт за настоящ адрес на детето в [населено място], където живее с майка си, имат значение и следва да бъдат преценявани от съда при определяне на привременни мерки, ако не се постигне споразумение между родителите, но не могат да обосноват местната компетентност на съда в [населено място]. Бащата на детето също е подал молба за родителските права още на 02.11.2018 г., поради което съгласно изискванията на чл.127, ал.2 СК, компетентен да разгледа иска за упражняване на родителските права е съдът, в чийто район детето пребивава обичайно при подаване на исковата молба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 39/14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 831/2018 г. на Окръжен съд Хасково.
ОТМЕНЯ определение № 39/14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 831/2018 г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено определение № 725/27.11.2018 г. по гр.д. № 801/2018 г. на Районен съд Свиленград, за прекратяване на производството по молбата на Д. А. К. против А. К. И. на основание чл.127, ал.2 СК за родителските права по отношение на детето К. Д. К. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Тетевен.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния Районен съд Свиленград за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.