6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 19.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №711 / 2019г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба срещу решение от 05.11.2018г. по гр.д.№612/2018г. на ОС Русе, с което е уважени иск с правно основание чл.127, ал.1 СК.
Жалбоподателят -И. М. М., чрез процесуалния си представители, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поддържа, че решението е постановено и при допусната очевидна неправилност. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът –В. А. Ц., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване .
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение , частично е изменил определените с решение от 04.07.2012г. по гр.д.№9072/2011г. на РС Русе мерки за лични отношения на бащата И. М. с детето му И. И., [дата на раждане] , както следва: през Коледните празници на всяка четна година от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден от тях. Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е определил мерки на лични отношения на бащата И. М. с детето му И. И., [дата на раждане] както следва: да взима детето всякя първа и трета седмица през месеца, от събота-10 часа до 18 часа в неделя, двадесет и пет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката,н а рожденния ден на бащата-01.08.-в часовете от 17ч. до 20 ч., а ако детето няма учебни занятия от 10 часа до 20 часа, за рожденния ден на детето- 21.04. -да звема детето по три часа, които да не съвпадат с часовете организирани за празник от другия родител. Като е потвърдил първоинстанционното решение в и останала му част съдът не е уважил искането на бащата за определяне режим на лични отвошения за новогодишните празници през нечетните години по пет дни и за В. празници по пет дни всяка година.
Установено е по делото, че с решение от 04.07.2012г. по гр.д.№9072/2011г. на РС Русе са били определени мерки за лични отношения на бащата с детето И. И., [дата на раждане] г, като упражняването на родителските права е било предоставено на майката В. А.. Установено е също така, че при определяне на първоначалния режим на лични отношения детето е било на три години, а към моментана постановяване на въззивното решение е на девет години, както и че бащата от три години е на работа в Германия, поради което са налице нови обстоятелства, които обуславят промяна на режима на лични контакти, за да се осигури по пълноценна връзка за общуване между детето и бащата.
Съдът е приел, че към настоящия момент не следва да се да се предоставят по пет дни за лични контакти през новогодишните и В. празници, тъй като самите празнични дни обхващат по-кратки периоди от време – съответно два и три дни, което прави неумесно тахното разделяне на още по-малки отрязаци от време, през които детето ще трабва да пътува от [населено място] до [населено място], при това без да е сигурно дали бащата ще може да се връща от чужбина , където работи, за такъв кратък период от време.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи собствени мотиви, за задължението на съда да обсъди вчики доводи на страната и за задължението на съда да приложи императивни правни норми. Поддържа че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно, тъй като е необосновано-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Позовава се на ППВС №7/27.12.1965г., ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС и на решение от 15.07.20-15г. по гр.д.№6692/2014г., ІV г.о. на ВКС относно задълженията на въззивната инстанция.
Настоящата инстанция намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. С постановените по реда на чл.290 ГПК – решение от 13.03.2018 г. по гр.д. № 4092/ 2017г., ІV г.о. , решение от 04.05.2018г. по гр.д.№2396/2017г., V г.о. на ВКС, решение от 04.06.2014г. по гр.д.№1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/ 2014 г. на ІVг.о., решение от 20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС и др. е прието, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно, а най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Приема се, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Посочва се, че съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес.
В практиката са застъпва разбирането, че желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда, а техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Съдът по иск за изменение на мерки за лични отношения, следва да прецени има ли изменение на обстоятелствата, тъй като без съмнение, режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители, като начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни / ППВС № 1/1974 г./ и в спора за режима на лични отношения с детето не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им /какъвто е и конкретния случай/ е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до родителско отчуждение. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.
В съдебната практика е утвърдено становището, че режимът на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да бъде максимално съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост между дете и родител; да се осигури възможност за достатъчно време, през което детето да общува с родителя си, за да се запазят и развиват отношенията на доверие, разбиране и обич, като при съвременните технологии, детето има възможност да осъществява контакти с родителя, с който не живее постоянно и чрез телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване, но и тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права. Родителят, отговарящ за отглеждането и възпитанието на детето следва да организира времето му по оптималния начин, даващ възможност за правилното му развитие; за разпределяне на времето между сън, хранене, подготовка на уроци, почивка, допълнителни занимания (усвояване на чужди езици, спортни тренировки, художествени занимания и пр. дейности, свързани с пълноценната му подготовка за живот след излизане от детската възраст). В детето трябва да се изграждат полезни навици и съзнание, че освен време за почивка и игри, то трябва да изпълнява и задължения, каквито са заниманията, свързани с обучението му.
В случая решението е постановено при спазнаве на трайно установената практика и при точно приложение на материалния закон, тъй като при преценката какъв да е режима на лични отношения на бащата с детето съдът е имал предвид най-добрия интерес на малолетното дете, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Релевираното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Цитираната разпоредба /с която са въведени нови основания за селекция на касационните жалби – ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.86/27.10.2017 г./ предвижда, че касационният контрол следва да се допусне при „очевидна неправилност” на обжалваното съдебно решение, т.е. неправилност, която в предварителната фаза по чл.288 ГПК може да бъде констатирана от ВКС, без да се налага да се прави анализ, преценка или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, или необоснованост. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост, които имат за последица постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая, нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в изложението към касационната жалба пороци на въззивното решение не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност. Доводите и аргументацията, с които касаторът е обосновал поддържаните основания за селекция по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са същите, с които се поддържа и тезата за очевидна неправилност на въззивното решение – твърденията са за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон /необсъждане на доводи, възражения и недопускане на доказателства/ и за необоснованост.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1200лева-адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.11.2018г. по гр.д.№612/2018г. на ОС Русе.
ОСЪЖДА И. М. М. да заплати на В. А. Ц. сумата 1200 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: