О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
София, 13.11. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1884 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П., Л. [ЕГН], [населено място], общ.А., чрез пълномощника си адвокат И. И. от АК-Б., срещу решение № 7/08.02.2017 г. по в.гр.д. № 2016/2016 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 119/27.07.2016 г. по гр.д. № 193/2016 г. на Районен съд Айтос, с което е възложено на майката – С. В. В. да упражнява родителските права на малолетната А. А. П., род. на 10.10.2013 г.; определено е местоживеенето на детето при майката на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] и е определен режим на лични отношения с бащата – А. П., както следва: „всеки първи и трети петък, събота и неделя с преспиване, от 18.00 часа в петък до 18.30 часа в неделя; 40 дни през летния сезон, по споразумение с майката – ако такова не се постигне – от първи юли до девети август всяка година, както и всяка четна година – на рождения ден на детето, на официалните празници, включително и тези обявени от правителството за почивни дни, съгласно чл.154, ал.2 КТ.”. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото въпрос: Кой от двамата родители притежава по-добри родителски качества, респективно – кой следва да упражнява родителските права спрямо детето, къде да бъде определено местоживеенето му, кой да заплаща дължимата издръжка и в какъв размер, какъв да бъде режимът на лични контакти с другия родител? Според касатора, поставеният въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ППВС № 1/1974 г.
Ответникът по касационната жалба С. В. В., чрез адвокат Е. М. от АК-Б., е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са родители на малолетното дете А. А. П., [дата на раждане] Първоначално двамата родители са живеели заедно в [населено място], обл.Б., но след раздялата им през 2016 г., малолетната A. е останала да живее при баща си, а ответницата се е върнала при родителите й в [населено място], където продължава да живее в общинско жилище. Съдът е установил, че майката има дете от предишен брак, което страда от „умерена умствена изостаналост“ и за което полага грижи, но по инициатива на ищеца е получавала медицински грижи в Г.. Въз основа на приобщените писмени и гласни доказателства по делото се приема също, че двете деца са привързани едно към друго и с оглед физическите, психически и емоционални потребности, възрастта и пола на малолетната, съдът е постановил местоживеене на детето при майката, на която са предоставени родителските права, а по отношение на бащата е определил режим на лични контакти с детето и размер на дължимата месечна издръжка. Независимо от по-добрата материална обезпеченост на бащата, според въззивния съд, упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, но при липсата на данни, от които да се приеме, че бащата не е добър родител или общуването с него ще влияе негативно върху психиката на детето, контактите с него не следва да бъдат ограничавани извън обичайния режим на лични отношения с родителя, при когото малолетното дете не живее постоянно.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че въпреки ниската възраст на детето няма основание да се ограничи режима на лични отношения, който при промяна на обстоятелствата може да бъде изменен по искане на всеки от родителите. Според мотивите на съда, доводите на бащата за неправилност на възприетия от съда критерий, на кого да бъдат предоставени родителските права, са неоснователни, тъй като съдът решава този въпрос като се ръководи единствено от интереса на детето.
При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос обуславя крайните изводи на съда, но не е решен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. Цитираната в обжалваното решение практика на ВКС е в този смисъл – с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да се определи режима на лични контакти в интерес на малолетното дете. В случая, въззивният съд е приел, че интересът на детето следва да се преценява не само с оглед на материалните възможности на родителите, но също и с оглед възрастта, пола и уменията на всеки от тях да полага грижи за неговото възпитание. Съобразявайки задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, въззивната инстанция е потвърдила определения режим на лични контакти, при който детето има възможност да запази отношенията с неговия баща, който ще може да полага непосредствени грижи за възпитанието му. Преценката на съда, на кого да бъдат предоставени родителските права се основава на установените по делото обстоятелства и констатациите в социалния доклад, че всяка от страните има отговорното родителско поведение, възможности и желание да осигури максимално добри условия за отглеждане на малолетното дете, но съдът е предпочел майката да упражнява родителските права, с оглед специфичните нужди, ниската възраст и пола на детето. Тези мотиви, както и изводите, че ненужното стесняване на режима на лични контакти с бащата е против интересите на детето, правилно са били преценени с оглед на необходимостта от пълноценно участие и на двамата родители в грижите и възпитанието на детето.
Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено при съобразяване на задължителната съдебна практика, формирана с ППВС № 1/1974 г., поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7 от 08.02.2017 г. по в.гр.д. № 2016/2016 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.